Блог класация

неделя, 24 юли 2011 г.

Сатурн в наталната карта


„Aurum nostrum поп est aurum vulgi”
Нашето злато не е обикновено злато

ВЕЛИКИЯТ АЛХИМИК
или
САТУРН В НАТАЛНАТА КАРТА

(Извадка от доклад, изнесен на годишната конференция на Българска Астрологична Асоциация, 11 юни 2011г. Ако се интересувате от астрология, пълният текст можете да намерите на моя сайт на www.liastro.com)

Сатурн е планетата, натоварена може би с най-сложна астрологическа символика. За да вникнем в нея, би било добре да проследим образите на Сатурн в различните митологии. Митовете отразяват мисленето на хората, които са ги създали и са творения с изключително дълбоко съдържание.

Най- популярният мит е този за гръцкия бог Кронос, който съответства на римския Сатурн. Според гръците, в началото съществувал само безкрайнят Хаос, от който се родил целият свят. От Хаоса произлязла и богинята Земя (Гея), която дала началото на необятното Небе (Уран). Уран станал властелин на света и се оженил за Гея. Родили им се страшни синове- титаните, циклопите и огромните великани. Уран се изплашил от силата на великаните и заповядал да ги оковат и хвърлят в недрата на Земята. Гея решила да освободи синовете си, повикала другите си деца, титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу баща си. Само най-младият от тях, Кронос, застанал на страната на Гея. Той кастрирал баща си със сърп и заел мястото му на владетел на света. Уран обаче го проклел да загине като него от ръката на собствения си син. Проклятието се сбъднало, макар Кронос да започнал да поглъща едно след друго децата си веднага след раждането им. Съпругата му Рея успяла да спаси само най-малкото - Зевс, като дала на Кронос да погълне камък вместо бебето. Когато Зевс пораснал, победил баща си и станал върховен бог.
Името Кронос се свързва с Χρόνος- време. Така че Кронос в мита олицетворява времето, а поглъщането на децата символизира неумолимото му движение, което поглъща настоящето.
Мисля, че повечето от нас познават Сатурн-Стръвника и се страхуват от заплашителната му сила, но той има и друга страна.
Според гръцката легенда, след поражението му Зевс затворил Кронос в мрачния Тартар, в недрата на земята. Според римската митология обаче, когато Юпитер (римският еквивалент на Зевс) победил баща си, той го прогонил от небето, където живеели боговете и Сатурн отишъл на земята. Митичният цар на Лациум, Янус, приел дружелюбно низвергнатия бог във владенията си. В знак на благодарност Сатурн научил жителите на Лациум на земеделие и различни занаяти, а на Янус дал способността да вижда и миналото, и бъдещето. Така че за римляните Сатурн бил бог на земеделието и на мъдростта. Всъщност и в гръцкия мит оръжието на Кронос е сърпът, а децата, които поглъща в утробата си, символично напомнят хвърлянето на семето в земята. Тези елементи от мита показват, че Кронос е бил древно земеделско божество.
Възникването на земеделието в онези древни времена било от огромно значение за оцеляването на човешкия род. Реколтата можела да се съхранява, а животът станал по-предвидим; хората не зависели само от природата, но и от собствения си труд и познания. Именно земеделието, основано на повторяемостта на природните процеси, накарало хората да обърнат внимание на циклите на небесните светила и да създадат календара.
Като бог на мъдростта, на ценното знание, събирано с време и търпение, Сатурн открива другото си лице- това на Мъдрия Учител. Него са чествали римляните всяка година към края на декември с празниците, наречени Сатурналии. През тях робите били освобождавани от всекидневните си задължения, можели да седят на трапезата с господарите си, дори ги карали да им прислужват. По този начин ролите се разменяли и така се възцарявала справедливостта. Освен време за веселие и подаръци обаче Сатурналиите били и време за плащане на данъци, с които всички свободни граждани трябвало да изпълнят задълженията си към обществото.
В характера и живота на всички от нас Сатурн неизменно проявява двете страни на своята природа- на Злосторника, който заплашва да ни унищожи и на Мъдрия Наставник, възпитаващ у нас постоянство, търпение и издръжливост, необходими за развитието ни.
Наричам Сатурн също Великият Алхимик, защото развитието на човешката личност наподобява алхимичен процес, продължаващ през целия човешки живот. Приема се, че целта на алхимията намирането на философския камък, с чиято помощ оловото се превръща в злато. Много алхимици са прекарали дълги години, анализирайки химическите субстанции с тази цел. Но, както отбелязва и Юнг, съществували са малко на брой люде, за които главното в изследванията били символите и техните психически ефекти. Те били убедени в по-дълбокия смисъл на алхимията и смятали търсачите на богатство за навници. Фразата, която съм избрала за мото на доклада, отразява тази тяхна позиция: „Aurum nostrum поп est aurum vulgi” или „Нашето злато не е обикновено злато”. Тези алхимици си давали сметка, че промените на веществата напомнят на резултатите от процесите, протичащи в тяхната психика. В този смисъл крайната цел на алхимика е постигането на висша мъдрост или самопознание, сравнима с превръщането на оловото в скъпоценното злато, божествения метал. Златото символизира вътрешното просветление, превръщането на грубото природно същество в преобразен човек, освободен от примитивните си инстинкти. Но за да достигне до вътрешното си злато, той трябва да премине през много изпитания, много да изтърпи и да изстрада.

Мястото на Сатурн в картата, знакът и домът, в които той се намира, както и аспектите, които прави, ни показват най-проблемната област в живота ни, която обаче е зона на най-голям потенциален растеж; там можем да превърнем оловото в злато.
В астрологическата традиция Сатурн се свързва със злото, кармата и греха. Както подчертава Елин Съливан в книгата си «Транзитите наСатурн», гръцката дума «hamartia», превеждана като «грях» , всъщност означава «трагична грешка» и като термин идва от стрелбата с лък. Първоначалното й значение буквално е «да не улучиш целта». У всеки човек има качества, символизирани от Сатурн, които му създават трудности и проблеми, пречат му да «улучи целта». Работата с тези качества е болезнен процес, тъй като предизвиква силна емоционална реакция. Един астролог или психолог винаги трябва да помни, че трябва да подхожда много внимателно към Сатурновата тема в живота на човека. Всички страхове и задръжки, скрити в подсъзнанието, са грижливо маскирани и свързани с проекции върху други хора. При работата си със Сатурн, човек неизбежно се среща с тъмната половина на личността си, която не признава или ако употребим термина на Юнг, със Сянката.

понеделник, 22 ноември 2010 г.



ЩО Е ТО АСТРОЛОГИЯ?

Много пъти съм се сблъсквала с неразбирането на астрологията, което е напълно закономерно. Никой не ни преподава подобна дисциплина в училище, почти никой не я споменава в ежедневните разговори. Единствената представа, която хората получават за нея, е от хороскопите, публикувани във вестници и списания. Въпреки това интересът към астрологията през последните години е значителен и все повече хора се интересуват от нея.
Основният принцип, върху който е изградена астрологията като наука, е съответствието между Макрокосмос и микрокосмос. Всяко земно създание, независимо дали е човек, растение, минерал или животно, представлява микрокосмос и е устроено по принципите, по които е устроена и Вселената, т.е. Макрокосмосът. Когато нещо се променя в Макрокосмоса, съответстващи изменения стават във всички микрокосмоси. Всичко в безкрайния свят е свързано и неделимо.
Мисля, че основният проблем в разбирането на астрологията е, че тя борави с различен тип мислене от общоприетото. Ние сме свикнали да търсим причинно-следствени връзки между нещата, от сорта на „гладен съм (причина)-храня се (следствие)”. Но има събития, които се случват без причинно-следствена логика и видима връзка помежду си. В повечето случаи не им обръщаме внимание, а когато ги забележим, ги наричаме случайни съвпадения. Един от малкото учени, които са се занимавали с природата на тези явления, е големият психолог Карл Густав Юнг, създал теорията на синхронността. Според него съществува принцип на т.нар. акаузални (непричинни) връзки, който обяснява съвпаденията.
Далеч съм от мисълта, че предмет на астрологията са всякакви загадъчни и необясними явления, макар че няма нищо по-загадъчно от съдбата и смисъла на човешкия живот. Искам само да подчертая, че тя се занимава с връзки, които повечето хора не забелязват.
Другата разлика между обикновеното или всекидневно мислене и астрологическото е тази, че обикновеното мислене е „хоризонтално”, а астрологическото е „вертикално”.
За да илюстрирам разликата между всекидневното и астрологическото мислене, ще ви дам две задачи, които намерих в книгата „Съдбата като шанс” на Торвалд Детлефсен. Това е книга, която горещо препоръчвам на всеки, интересуващ се от астрология и не само от нея. Авторът не е астролог, но прекрасно обяснява принципите на астрологията като езотерична наука.
Открийте общия признак (видовото понятие) на следните понятия:
А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва. Отговор...
Б) олово, козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор. Отговор...

Предполагам, че всички сте се досетили, че отговорът на първата група е „животно”, но втората задача ви е затруднила повече, защото между отделните понятия привидно няма връзка. Един астролог би отговорил, че всички тези изброени понятия са свързани с планетата Сатурн или по-точно с принципа на ограничението, който тя изразява. Как обаче някога астролозите са стигнали до този извод?
Ако в наши дни повечето хора свързват астрологията с гадаене, в миналото тя е била наричана Царска наука. Това име й е било дадено не само защото в древността са се съставяли хороскопи предимно на царете. Астрологията е била фундаментална наука, обясняваща света и законите в него и отразяваща мирогледа на хората, които са я създали.
Да видим как астрологията е осмисляла действителността в качеството си на фундаментална наука.
Когато човек е изправен пред многообразието от явления, предмети, форми и т.н. той има нужда да организира това многообразие. Всички философски и научни системи произлизат от тази потребност.
Има два начина да се направи това.
- Като се създаде видово понятие за единици, притежаващи еднакви признаци (напр. животни, растения и др.)
- Като се търсят съставните единици, породили многообразието, благодарение на отношенията помежду си. Така многообразието се свежда до няколко принципа.
Да разгледаме втория начин на систематизация на действителността. Основното при него е, че в основата на разнообразието има ограничен брой съставни единици. Ще търсим елементи на всички нива на реалността.
Именно този принцип стои в основата на идеалистичния философски мироглед- че в основата на всичко са основните идеи на Създателя или че идеята поражда материята.

В основата на материалистичния мироглед лежи принципът, че първа е материята, после човек я опознава и на основата на това стига до идеите. (Наблюдава камъка и стига до идеята за камък изобщо).

Таблицата, която прилагам към статията, е взета от книгата „Съдбата като шанс”. В нея се разглеждат два първични принципа или идеи- първият на ограничението и структурата и вторият, противоположен на него, принцип на енергията и импулса, както и различните нива или области от живота, където те се проявяват.
Тази таблица показва как във всяка област на реалността може да се намери представител на съответния принцип. Важното е, че принципът преминава вертикално през всички нива на действителността- жива и нежива природа и броят на нивата е неограничен. Така че таблицата дава отговор на задачата от началото.
Задача А разглежда едно единствено ниво от реалността- животинския свят.
Задача Б взема неща от различни вертикални нива, като общото е че са проява на един принцип- този на ограничението, който в астрологията е изразяван от планетата Сатурн или този на енергията, символизиран от планетата Марс.
В търсенето на подходящо ниво на наблюдение, древните неслучайно са избрали небето. Движението на небесните тела подлежи на математически изчисления и съответно на предвиждане на бъдещето, както и на връщане в миналото, без да са необходими непрекъснати наблюдения. Отделните небесни тела изразяват по един принцип и са им дадени имената на древни богове.
Начинът на разглеждане на действителността от науката е хоризонтален. Вертикалното мислене е характерно за езотеричните науки. То е неразбираемо за хората, от ранна възраст приучавани да мислят хоризонтално. Когато не разбираш нещо, подхождаш към него по два начина: или смяташ, че е нещо много умно и затова не го проумяваш или го обявяваш за пълна глупост. Именно затова езотеричните науки са обявявани за глупаво суеверие.
Работата на астролога се изразява в това, че той взема едно изображение на Макрокосмоса в определен момент- например момента, в който се е родил някой човек, изучава го и прави изводи за микрокосмоса т.е. човека. Астрологът съставя тъй наречената натална или рождена карта, която е нещо като снимка на положението на планетите в момента на раждането. Между положението на планетите, изразители на определени принципи, характера на човека и събитията, които могат да се случат през живота му, има връзка.
Човекът обаче не е затворена система. Той живее и се развива както под влиянието на своите характерови особености и също така задвижван от въздействия, много по-мощни от волята му, които се проявяват като обществени и природни сили.
Той преминава през периоди на трудности и проблеми, както и през времена на успехи и щастие. Астрологът разглежда влиянията на планетите, символизиращи разни принципи, върху рождената карта на личността и по този начин предвижда какъв период я очаква.

Не бих искала да убеждавам никого в правотата на астрологията, тъй като всеки има свой начин на мислене и свои убеждения.
Стремежът ми е да покажа, макар накратко, на какъв принцип се гради астрологическата наука. Тя представлява научна система, макар различна от съвременните емпирични науки, която би могла да ни даде ценни познания за света и за самите нас, ако подходим сериозно и без излишни предубеждения към нея. Мисля, че е проява на неоправдана арогантност да се мислим за всезнаещи и по-мъдри от хората, живели векове и хилядолетия преди нас, като обявяваме техните знания за безпочвени суеверия.
Впрочем, независимо какво си мислим, ние сме частици от света и като всеки микрокосмос, отразяваме законите на Макрокосмоса.

„Както в деня, който те е дарил на света,
слънцето е поздравявало планетите,
така и ти се явяваш и продължаваш нататък
по закона, по който си дошъл.
Ти си такъв, какъвто си
и от себе си не можеш да избягаш,
казали са го и Сибилите, и пророците,
няма време и няма власт, които да раздробят
готовата форма, щом тя живее и се развива”.

ГЬОТЕ, „ОРФИЧЕСКИ ПРАСТРОФИ”

неделя, 14 ноември 2010 г.

КАРТА НА СЪКРОВИЩАТА



(ИГРА ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА С ВЪОБРАЖЕНИЕ)

Основната теза на всички книги за положително или успешно мислене е, че мислите ни създават нашия свят. Логично; всяко действие първо е било идея.
Често си мечтаем за разни неща, като нова работа или повечко пари. Мислим си колко добре би било да срещнем човек, когото да обичаме и той да ни отвръща със същото, да пътуваме, да се изявяваме...
Искаме различни неща, но в повечето случаи се отказваме предварително с мисълта: „Би било добре да се случи, но едва ли ще стане.” След което потъваме в ежедневните си размисли и забравяме за желанията си. Но какво ще стане, ако те стоят постоянно пред очите ни, напомнят ни за съществуването си и ни призовават да ги сбъднем?
Предлагам ви да си направите КАРТА НА ЖЕЛАНИЯТА или както обикновено я наричат, КАРТА НА СЪКРОВИЩАТА. Все едно искате разни неща от Златната рибка, но в нейната роля се явява ВАШЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ.
Картата изглежда като багуа; това е схема, използвана във фън шуй, но сега ще я използваме за друга цел.

Намислете си какво искате да постигнете във всяка една от посочените житейски области. Изискването да го желаете искрено и от сърце. След което подберете подходяща картинка и я залепете на листа или на картона, който сте избрали като основа за картата. Може да рисувате, да изрежете снимки или картички; въпросът е изображението да отговаря максимално на желанието ви. Подходящо е да сложите в центъра своя снимка, където изглеждате здрави, щастливи, усмихнати.
След като направите картата, я закачете там, където ще я виждате постоянно. По такъв начин тя ще ви припомня мечтите. Ако се притеснявате, че някой ваш близък ще ви се присмива или ще разколебава увереността ви, сложете картата на по-закътано и лично място.
Като говорим за желания, бих искала спомена още някои моменти.
Когато желаете нещо от Вселената, (Бог, Висшата Сила, Световния Разум или както вие си го наричате), искайте го, както искат малките деца. Те не казват: „Мамо, зная, че най-вероятно няма да ми купиш това (шоколадче, кукла, мече, камионче...), но все пак бих желал/а да го имам.” Детето не говори и не действа по този начин. То ви показва това, което желае, сочи ви го със светнали очи, моли, иска, настоява. Желае съкровището с цялото си същество!
Ако не можете да му купите играчката и му кажете, че трябва да почака, то не се отказва. Когато споменете, че покупката трябва да се отложи с един месец, още на другия ден малчуганът пита дали месецът не е вече минал и колко време остава. Накрая най-често неговата настойчивост се награждава.
Детето не пита как точно ще придобие желаното. Не се интересува кой ще спечели парите за подаръка, не се тревожи подходящ ли е моментът и по какъв начин точно ще се сбъдне мечтата му. Интересува се само от резултата!
Когато получи подаръка си, детето се радва искрено! Не казва едно учтиво: „Благодаря!”, не сдържа емоциите и щастливия си смях. Неговата радост е вашата награда. Ето защо децата най-често получават подаръци.

И тъй, ако искаме да получим подаръци от Вселената, трябва да се държим като децата.
Да искаме, да бъдем настойчиви в желанията си, да не се питаме как точно Вселената ще ги осъществи, да се радваме, когато се сбъднат и от сърце да благодарим!

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

НЕЩО МИ Е НЕРВНО...


Животът става все по-забързан и динамичен, а ние все по-тревожни, депресирани и нервни. Пред нас се изправят предизвикателства, непознати за предишните поколения, които са живели спокойно и природосъобразно. Предците ни са се хранили с екологични продукти, вършили са физическа работа, дишали са чист въздух и не са страдали от затлъстяване, сърдечни и нервни болести. Животът им не бил изпълнен със стрес и притеснения като днешния, а стресът, както знаем, е страшен убиец!
Преди да продължа в същия дух, нека ви разкажа една история.
... Имало едно време една млада жена, която овдовяла рано и останала сама с две невръстни деца. Тя живеела на село, била бедна и без мъжка подкрепа не можела да изхрани децата си. Затова завела десетгодишния си син да чиракува в близкия град и сам да изкарва прехраната си. По-малкото й момиченце било осиновено от заможни хора, а самата тя се омъжила за вдовец с две дъщери. Голямата била на 12 години и много се радвала, че отново ще има майка, защото грижите за къщата, бащата и двегодишното сестриче били твърде тежки за детските й ръце. Девойчето се стараело да помага, да раздумва и развеселява новата си майка, която често седяла тъжна до огнището или шетала разплакана. То толкова я обичало, че постепенно тя се привързала към сирачето като към свое дете. Когато момичето пораснало и се омъжило, майката предпочитала да ходи на гости при него, а не у собствената си дъщеря си, която се отчуждила от нея.
Кога ли се е случило това? Преди сто и няколко години в едно българско село. Завареното момиче било моята прабаба Атанаса.
Съгласна съм, че един век е доста време и през него животът много се е променил. Може би се дължи на късмет, но не съм виждала хора, които да си лягат гладни (освен ако не са на диета за отслабване) и да се тревожат за хляба. На дедите ни обаче, които са живели природосъобразно, им се е случвало. Особено по време на война и в следвоенните години.
Често съм се чудила, че не съм чувала НИКОГО от възрастните хора в семейството ми да се оплаква. Дядо ми, например, започнал да работи на 14 години като градинар и имал достатъчно причини да се жалва от живота. Вместо той се трудил здраво и за няколко години спечелил достатъчно, та да си купи ниви и да се ожени. Участвал във Втората световна война, а след нея новата власт национализирала нивите му, купени с толкова усилия. Вместо да се вайка, той си намерил работа, построил си къща и си отгледал децата, та помагал и за внуците.
Спомням си го, вече на повече от 70 години, да потропва под звуците на радиото и да казва: „Сърцето ми е младо и като чуя песен, ми се доиграва!” А баба мие чинии след вечеря, поглежда го и се усмихва.

Сигурно си мислите, че съм наследила неговия кураж и издръжливост. Ами, нищо подобно! Често се нервирам и търся начини а се справя с безпокойството в напрегнатия си живот. Признавам, че когато започнах това писание, мислех да цитирам Хосе Силва, Дейл Карнеги или Уейн Дайър и да повтарям техните безспорно умни и практични съвети за борба с житейските тревоги.
Вместо това, ви предлагам днес да благодарим за „хляба наш насъщен”, както и за сиренето, луканката, кюфтетата, салатите, шоколада, кока колата и за всички високо и ниско калорични храни на трапезата ни. (Отдавна не съм благодарила за тези неща, а вие?)

Предлагам ви също да посрещнем поредната дребна или по-голяма загуба със забравената вече, но мъдра дума: „Бог дал, Бог взел!” Може и да ни помогне да се смирим с неизбежното и да спрем да се терзаем и виним, че не сме надвили обстоятелствата.

Предлагам ви и да помислим за всичко, което имаме, а да не се задълбочаваме в мисли за това, което ни липсва, което бихме желали и може би няма да постигнем.

Да направим това днес, пък утре можем пак да се тревожим!

неделя, 7 ноември 2010 г.

Транзитите на Юпитер


Преглеждах си блога и що да видя; писала съм за транзитите на Сатурн, Уран, Плутон. Все тежки времена, които искат издръжливост и търпение (Сатурн), приспособяване към внезапни промени (Уран) или цялостна трансформация (Плутон). По принцип съм съгласна, че „основно задължение на всяко човешко същество е да понася живота”, но в него, освен изпитания, има много светли и щастливи периоди. Обикновено те съвпадат със силен транзит на Юпитер към някоя лична планета или важна точка в рождения хороскоп.
Юпитер, наричан от древните астролози Големият благодетел, напълно заслужава името си. Той дава винаги повече, отколкото сме очаквали (ако не сме прекалено капризни и взискателни, разбира се). Когато сме под негово влияние, нещата вървят по-леко от обикновено, получаваме признание; морално и материално. Изглежда така, сякаш щедрата Съдба е разтворила златните си пръсти и е решила да ни зарадва със своята благосклонност.
Внезапно се отварят нови възможности за изява, съчетани обикновено с примамливи финансови перспективи. Това се случва, когато транзитният Юпитер аспектира благоприятно рожденото Слънце. Самочувствието се повишава, човек е по-ентусиазиран и обнадежден, с растяща увереност планира и осъществява идеите си. Често получава помощ и насърчение от високопоставени хора.
Юпитер е свързан с разширението и дава големи неща: далечно пътуване, придобиване на имот, разширяване на бизнеса, получаване на нова работа, започване на образование и т.н.

Особено щастливи са периодите, когато транзитният Юпитер е в контакт с Венера. Щом Големият Благодетел аспектира Малката благодетелка, (най-вече в съвпад, секстил или тригон), резултатът е прекрасен! В любовните връзки настъпва хармония, във финансово отношение нещата са обнадеждаващи и можем да си позволим по-скъпи и луксозни покупки. В такова време сме по-добри и щедри, обикновено си позволяваме да поглезим както себе си, така и любимите хора с красиви подаръци. Светът ни обича и ние му отвръщаме със същото!

Наистина транзитите на Юпитер бележат хубави времена, изпълнени с възможности. Проблемът е, че трябва да се използват. Все пак, дори златните парички, които на снимката валят от небето, няма да паднат право в джобовете ви. Трябва да се наведете и да ги съберете, нищо не става без никакво усилие.

Подходящи мисли за Юпитеров транзит са:
„Това е моят ШАНС, ще го използвам!
Аз го ЗАСЛУЖАВАМ!
Да, МОГА да направя това!”
След това трябва да действате като сърфист. Грабвате сърфа си и яхвате ГОЛЯМАТА ВЪЛНА!

ЖЕЛАЯ ВИ УСПЕХ И ПОПЪТЕН ВЯТЪР В ЖИТЕЙСКОТО ПЪТУВАНЕ!

понеделник, 1 ноември 2010 г.

ЛЕСЕН МЕТОД ПРОТИВ БЕЗСЪНИЕ


Вечер е. След няколко часа ще се настаним удобно и ще се приготвим за сън, но колко от нас ще заспят? На кого не се е случвало да се върти в леглото и да гледа как времето неумолимо напредва, а часовете за почивка се стопяват. Естествено, всеки се справя с проблема както може. Някои предпочитат изпитаното хапче за сън, други пробват с алкохол или разсейват натрапчивите мисли с телевизия. Един от най-лошите варианти е опустошаването на хладилника в ранните утринни часове. Към тежестта в стомаха на сутринта се прибавят и угризенията за добавения половин килограм към другите излишни грамчета по фигурата.
Когато главата тежи, очите парят и ни се вие свят от умора, никак не е весело. Свежата колежка, която ни посреща с „Добро утро!” ни дразни с бодрия си вид, работата е по-досадна и тежка от всякога, а в ума ни има само само една мисъл- да дойде вечерта, да си легнем и да се наспим. Но ако отново не можем да заспим, тогава какво?
Безсънието е колкото банално, толкова и сериозно страдание. Ще си позволя да дам няколко съвета, които са основани на личен опит.
-Не се опитвайте да обмисляте сериозни проблеми преди заспиване. Ако мислите, че това е времето, когато на спокойствие ще вземете добро решение, грешите. Точно в тези часове умът е най-изморен, а въображението се развихря и ви поднася такива картини, че вече не ви е до спане.
- Ако тревожните мисли вече неконтролируемо жужат из главата ви, си кажете като Скарлет от „Отнесени от вихъра”: „Сега няма да му мисля. И утре е ден!” Не си мислете, че да се тревожите в полунощ, е признак на отговорност.
-Старайте се да си лягате по едно и също време, да си създадете режим. Всичко е въпрос на навик.
Моят начин на заспиване е познатото броене. Само че не от едно до сто или хиляда, а обратно; от сто броя бавно до едно или докъдето стигна. Много е просто. Лягате, заемате удобно положение, затваряте очи и ги вдигате под клепачите под ъгъл 20 градуса. След това бавно започвате да броите от сто в обратен ред. Не бързайте, оставяйте числата да падат като тежки капки дъжд или да се отронват като падащи листа. Чрез броенето успокоявате ума си и прекратявате хаотичните мисли.
Всъщност, това е техника за медитация, част от методиката Контрол на ума на Хосе Силва. Аз я използвам и за други цели, но с нейна помощ безпроблемно заспивам.
Желая на всички спокойни и благословени сънища!

вторник, 26 октомври 2010 г.

ФЪН ШУЙ В СЕЛО ОРЛОВЕЦ


Въпреки че основният ми интерес е астрологията, през последните години се увлякох от фън шуй.
Тази древна китайска наука препоръчва хармоничен начин на живот, който осигурява привличане на по-голям късмет. С нейна помощ можете да преустроите вашия дом и градина така, че да се чувствате по-уютно и приятно. Но това не е всичко. Ако следвате правилата на фън шуй, вие не просто ще създадете уют, а ще наситите средата около вас с повече „ци”; с онази тайнствена сила, която се разпределя в пространството съгласно определени закони. Звучи обещаващо, нали?
Според мен всички древни народи са имали познания в тази област. Никой не е строял град, село или къща където му хрумне.
Ако сте чели старогръцките митове, навярно помните как героят Ил избрал място за строеж на град Троя. Царят на Фригия му подарил пъстра крава и му предал съвета на оракула: да построи град там, където легне кравата. Ил пуснал кравата да пасе по брега на река Скамандър и когато тя легнала на един хълм, той решил да построи на него новия град.
Легендата не разкрива на какво се е основавал съветът на оракула, но е установено, че животните имат усет за земните енергийни излъчвания. Например четох, че по време на прелетите ятата птици следват геомагнитните линии.
Без непременно да се допитват до оракули, хората в миналото са подбирали внимателно мястото за строеж на дома си. Например, дворното място, където доскоро стоеше старата къща на моя прапрадядо Марко в село Орловец, Великотърновско, отговаря на всички изисквания на фън шуй. Мястото е разположено на южен склон, огрян почти непрекъснато от слънцето и освежаван от тих вятър. Зад него има леко възвишение, което сякаш пази гърба на къщата, а в ниското ромони малка рекичка. До двора има стара каменна чешма, от която през лятото носехме ледена вода за пиене. Баба и дядо садяха в това благословено място царевица, тикви, цвекло, пъпеши и всичко се раждаше в изобилие, а около старата къща жужаха пчели. Дядо беше пчелар и имаше двадесетина кошери. За меда няма да ви разправям. Още помня вкуса на най-ранния, акациевия мед; прозрачен и дъхав.
…Та не вярвам преди повече от сто години моят прадядо Марко, който бил обущар, да е имал представа от фън шуй. Въпреки това е построил къщата си според всички критерии на тази наука.
Ако се интересувате от темата, препоръчвам ви руската авторка Наталия Правдина. Стилът й е лек, а книгите й са изпълнени с особено бодро и радостно настроение.
За тези пък, които подобно на моята любопитна и нетърпелива дъщеря, не желаят да се ровят из книгите, смятам да пиша кратки материали със съвети от фън шуй.
Поздрави и късмет!