ретроградна Венера

ВЕНЕРА
В астрологията Венера е свързана с любовта, красотата, умението да се общува на чувствено ниво, но също с ценностите, парите. Положението на Венера в картата показва какво харесва човек, как изразява чувствата си, какво очаква от другия, какво цени и счита за красиво.
Венера управлява зодиакалните знаци Телец и Везни. Хората с подчертано влияние на Венера в рождения си хороскоп се опитват да решават проблемите по пътя на компромиса, знаят как да доставят удоволствие на другия. Стремят се да изглеждат добре, да се харесват, използват бижута, козметика, модни дрехи, обръщат внимание на прическата си.
Внимание! От 7 октомври до 18 ноември 2010г. транзитната Венера е ретроградна. През този период обстоятелствата могат да ви накарат да направите анализ на връзките с любими хора и приятели. Възможно е да срещнете стар приятел, да възобновите минало познанство, да се върнете към идеята за покупка на нещо приятно и скъпо; дреха, бижу и др.
Ако сте човек на изкуството, точно по това време неочаквано може да преразгледате някой творчески проект и да започнете осъществяването му.

Не е препоръчително обаче да се вземат кардинални решения за връзките, да се поставят финансови претенции или да се правят сериозни покупки. Възможно е след като периодът отмине, да има промяна на вкусовете или мненията.

Ако се интересувате от астрология, може да намерите допълнителни статии, информация за мен и услугите, които предлагам на сайта ми www.liastro.com

Можете да се включите и в интернет курс за натална (рождена) астрология, който ще ви даде достатъчно знания, за да интерпретирате своя рожден хороскоп, както и хороскопите на вашите близки и приятели. Астрологията е сериозна и увлекателна наука, никога не съм съжалявала, че се заех с нея.

Поздрави,

Лиана

Луната и нашите корени

Нашето семейство е нашият корен. То представлява познатият свят в първите години на съществуването ни, дава ни сигурност и закрила, в него ние установяваме първите си взаимоотношения.
Връзката с майката е първата интимна връзка с друго същество и завинаги моделира близките връзки в живота ни.
Може да се смеем, когато гледаме в някоя комедия как разплакан чичко на средна възраст разказва на психоаналитика си за детските проблеми с мама и кученцето, но истината е, че никога не сме толкова впечатлителни и безкритични, както в ранните си години. Тогава попиваме с цялото си същество реакциите на родителите си, техните емоции и чувства и сякаш не с разума си, а с някакво сетиво, особено развито у животните и децата, долавяме всяка промяна в поведението им и гласа им. Дълго време преди да започнем да мислим самостоятелно, а и след това, ние виждаме света през очите на по-старото поколение; на нашите бащи и майки. По този начин техният опит, включващ постижения, разочарования, страхове и мъдрост, става и наш.
От гледна точка на астрологията, Луната символизира отношенията с майката, семейството, родния дом. Луната разкрива нашата съкровена, емоционална природа. Знакът, в който се намира в рождения хороскоп, показва начина, по който се държим в близките си връзки- със съпруга или съпругата, с децата.
Често младите мъже са изненадани от дълбоката промяна, която настъпва в любимата жена почти веднага след сватбата, а когато стане майка, понякога тя е почти неузнаваема. Това е така, защото преди брака мъжът познава жената като любовница, символизирана в астрологията от Венера, а после вижда нейната нейната Лунна, майчинска страна. В къщи, по чехли и в удобен халат, всеки се държи по съвсем различен начин, отколкото на светско събиране.
Поради същата причина родителите, които смятат, че познават отлично децата си, не могат да си представят колко са различни отрочетата им в училище и с приятелите си.
У дома ние разкриваме най-дълбоката си, уязвима и детска страна, а навън показваме друго лице.
Разбира се, освен храна за тялото и душата, в семейството си получаваме и първите травми, повечето от които остават завинаги. Родителите могат несъзнателно да ни внушат несигурност и страх от живота, така че да израснем прекалено предпазливи и да очакваме какви ли не проблеми от бъдещето. Не бива да ги обвиняваме; те са били възпитани по същия начин и са се опитвали да ни предпазят.
На всички вече пораснали уплашени или обидени деца, препоръчвам следното упражнение. Когато се почувствате дълбоко разтревожени или ядосани, върнете се в детските си години и си спомнете случка, в която да сте се чувствали по подобен начин. Прегърнете малкото дете, което сте били някога и го утешете. Обяснете му ситуацията, видяна през очите на възрастен човек и му разкажете, че не е толкова тревожна, колкото си мисли и че има изход от нея. Отначало може да ви се стори малко детинско и глупаво, но ще видите колко по-добре ще се почувствате.
Душевните проблеми не се разрешават с усилие на волята, а с представи, които променят емоционалните нагласи. Остава ни да опитваме и да си пожелаем успех!

(Снимката към материала е от сайта на Евгени Динев- един невероятен фотограф с рядък усет за красота.)

"Човекът е като дроб: числителят й е това, което той е, а знаменателят: това, което мисли за себе си. Колкото е по-голям знаменателят, толкова е по-малък числителят" Л.Н.Толстой

Големите Съновидения

....Докъде могат да ни отведат сънищата? Особено Големите съновидения, както ги нарича Пиер Дако; ярките сънища, които помним дълго и ни носят важна информация.

Ще ви разкажа част от един впечатляващ сън, който сънувах преди няколко години. Така и не разгадах значението му докрай, но той послужи като повод да науча една прекрасна легенда. Сънят беше следният:
„Отивах в моя неголям магазин, който се беше превърнал в нещо като механа или изба. До него се стигаше по каменна стълба с няколко стъпала, водещи надолу под земята. По това време в него трябваше да работи дъщеря ми (когато сънувах съня, тя беше още студентка и ми помагаше), но когато слязох по стъпалата, видях че нея я нямаше, а в помещението се бяха разположили някакви непознати мъже, които спокойно разговаряха помежду си. В началото пламнах от яд, че дъщеря ми безотговорно е оставила тези чужди хора сами, но скоро почувствах, че има нещо странно и започнах да оглеждам обстановката.
Помещението беше полутъмно, до едната му стена беше наредена дълга маса, отрупана с парчета начупен хляб, различни ястия, чаши с някакво питие, а на скамейките зад масата седяха или се бяха полуизлегнали мъжете, чието присъствие ме обезпокои в началото. Те бяха настроени твърде приятелски и мирно си говореха, но сякаш не ме забелязваха. Обстановката поразително напомняше за Тайната вечеря. Един мъж, облечен в дълга и тъмна дреха, подобна на расо, изглежда беше техният наставник. Той единствен беше прав, разхождаше се бавно из стаята с восъчна свещ в ръка, осветяваше с нея някакви картини по стените и внимателно ги разглеждаше. Приближих се към него заинтригувана, защото ми беше чудно, че помещението е мое, а не съм забелязала тези картини, дори не подозирах, че ги има. Той приближи свещта към тази, която гледаше в момента, поклати леко глава и ми рече: „Тази картина има голяма сила...”. Погледнах я и видях малка руска църква с характерен луковичен купол, постоена на нисък езерен бряг, окъпана в златистите, червеникави и виолетови тонове на чуден залез. В спокойните води на езерото се отразяваше нейният огледален образ и него гледаше мъжът. Имаше нещо невероятно въздействащо в църквата на брега на езерото.
....Сънят се запечата дълбоко в паметта ми. Търсих изображения на подобна църква в руски сайтове, но не намерих нищо, близко до моя сън. Минаха няколко месеца и почти забравих за него, но случайно видях картината, която помествам в началото и светлите куполи в езерните води ме накараха да трепна.
Така попаднах на легендата за потъналия във водите на езерото Светлояр руски град Китеж. Събитието, за което разказва, станало през 13 век, когато монголо-татарските орди нахлули в земите на княз Юрий Владимирский.
По това време Китеж бил красив град, известен със своите църкви и благочестието на жителите си. Татарският хан Батий чул за богатствата му и изпратил войска да го превземе. Градът бил обсаден. Малобройните му защитници разбирали, че са осъдени на гибел, но не смятали да се предават. Те излезли на крепостните стени с оръжие, а също така изнесли иконите и светите кръстове. Цяла вечер и неспирно през нощта се молили осъдените на смърт, но дълбоко вярващи люде. Татарите очаквали утрото, за да нападнат.
Изведнъж станало чудо: зазвънели църковните камбани, земята се разтресла и пред очите на изумените татари Китеж започнал да потъва във водите на езерото Светлояр. Нападателите се разбягали, а градът изчезнал.
Но все пак легендата гласи, че кубетата на неговите църкви и техните белокаменни стени могат да бъдат видени и днес от дълбоко вярващ човек във водите на езерото, което действително съществува.
Все пак, къде е езерото Светлояр? Намира се в Русия, в Нижегородския край и е обявено за природна забележителност. Има интересна овална форма и доста голяма дълбочина, достигаща до 40 м.

Има традиция много хора да се събират на бреговете му за празника на Иван Купала, известен у нас като Еньовден. Руснаците го празнуват през нощта на 6 срещу 7 юли. Ние, българите, както и други славяни, го отбелязваме на 24 юни.
Християнската църква почита този ден, на който според нейната традиция е роден св. Йоан Кръстител. Но корените на празника се губят назад в езическото минало, когато хората са обожествявали Слънцето и са празнували лятното слънцестоене. Няма да разказвам за билките и магиите на Еньовден, има много писано по темата.
Но защо сънят ми ме отведе дотук и какво общо имам с легендата за потъналия град, с езерото, за което не бях чувала и вероятно никога няма да видя в действителност?
Предполагам, нищо. Нищо, освен може би това, че съм родена в един горещ неделен следобед, на Еньовден.

Природата на Плутоновите транзити

Плутоновите транзити напомнят природни бедствия като земетресения и вулканични изригвания. Напрежението, което дълго време се е натрупвало дълбоко в земята, изригва на повърхността, скритите сили, действали в земните недра, стават видими. Неслучайно в митовете на древните Плутон (Хадес) управлява подземното царство и мощта му е не по-малка от тази на Юпитер (Зевс).
По подобен начин Плутоновите транзити отбелязват в човешкия живот време на трансформация, разрушение и обновление.
(Тук му е времето да отворя скоба и да поясня, че планетите всъщност не правят нищо персонално на никого. Плутон не „минира” изградените схеми в ничий живот, Сатурн не е виновен за трудостите ни, нито пък Юпитер пряко ни носи късмет. Планетите са в ролята на огромен часовник, който отмерва различните времена, а събитията ги предизвикват хората.)
Транзитите на Плутон ни поставят пред необходимостта да приключим някои стари глави от живота си, които вече сме надраснали. Те ни показват, че трябва да се разделим с нещо и ако не го направим доброволно, ще бъдем заставени.
Честно казано, от всички неща, които съм прочела, изслушала и преживяла по темата, съм установила, че има два типа отношение към Плутоновите транзити. Едното е, че трябва да сме готови за най-лошото в живота си, да чакаме смърт и разрушения, в преносен, понякога и в буквален смисъл. Другото е: „страданията извисяват, извисете се чрез трудностите”, преоткрийте се. Само че на никого не му харесва да се преоткрива чрез страдание, понеже процесът е изключително болезнен. За болката, както казва Саюри в „Мемоарите на една гейша”, може да се говори откровено единствено когато престанеш да я изпитваш.
Много характерно за транзитите на Плутон е силната емоционална реакция на събитията, които се случват в живота ни, те се преживяват много дълбоко. В повечето случаи емоциите: гняв, скръб, страх, са дори неадекватни на реалността. Когато след години мислено се върнем към преживяното, се чудим защо сме се измъчвали толкова за неща, които явно са били неизбежни. Човешкият живот наистина напомня сън, грубото събуждане винаги е неприятно и съпроводено със стрес.
Обяснението е, че сме се сраснали дълбоко с тази част от нас, която трябва да отмре, с която трябва да се разделим. Ако губим човек, който смятаме за съществена част от живота си, това наистина е болезнено. Ако трябва да поемем по съвършено нов път на кариерно развитие, виждаме предимно пречките, а не възможностите. Ако освен това не го желаем, а смятаме, че сме принудени от обстоятелствата, всичко става още по-трудно поради ожесточената вътрешна съпротива.
Плутоновите транзити са бавни; те траят около две години. През това време трае подготовката за смяната, самата промяна и накрая осъзнаването и приемането на резултата.
В момента транзитният Плутон се намира в първите градуси на Козирог и под въздействието му се намират най-вече хората, родени в началото на Козирог, Рак, Овен, Везни.
Тъй като съм една от тях и естествено съм в процес на радикални промени, мога да им кажа фразата, която прочетох в сайта на един руски астролог и често си повтарям:
„ Когато Плутоновият транзит свърши, никога няма да искаш да се върнеш към това, което е било преди той да започне, колкото и труден да се окаже за теб”.

Уроки и урочасване

Този път реших да изляза от астрологическата тематика. Моят сайт www.liastro.com е само за астрология, но на блога си ще публикувам и други неща.
Случайно попаднах на един форум, където млади майки обсъждаха темата за уроките и урочасването. Темата е любопитна и мненията варираха от: „уроките са нещо много реално” до: „аз в бабини деветини не вярвам”.
Като човек, възпитаван през социализма в краен материализъм, в ранната си младост смятах, че не съществува нищо, което не мога да видя и докосна. После разбиранията ми се промениха значително. Има хора, които притежават чувствителност, надвишаваща в пъти тази на останалите. Те често усещат неща, които околните не могат. Искам да ви разкажа някои случаи от моя живот.
Бях на около 11 години. В града се провеждаше партийна конференция и беше избрана пионерска делегация, която да поздрави ръководството на конференцията.
Помня, че един по един заставахме пред невисок човек на средна възраст, декламирахме високо поздрава си и правехме място на следващия пионер. Когато дойде моя ред, вдигнах ръка за поздрав и тъкмо понечих да започна, погледнах мъжа в очите. Бяха бледосини и много студени, с невероятно твърд поглед. За миг просто се вкамених. Стоях, прикована в очите на непознатия и не можех нито да мисля, нито да помръдна. Когато осъзнах, че е невъзможно да проговоря, просто поздравих и се отстъпих настрани. Е, после смаяната дружинна ръководителка ме направи на нищо, а аз не можех да се оправдая, но запомних този случай завинаги. Не си спомням да съм усещала някакви други симптоми освен пълното и почти нереално вцепенение, в което се намирах за секунди.
Ако това е било по-скоро нещо като спонтанна хипноза, то за следващия случай съм убедена, че беше уроки. Преди доста години посетих за няколко месеца Куба. Там хората с бяла кожа се харесват доста, предполагам просто защото са малцинство. Един ден, скоро след пристигането си, неочаквано усетих силна болка в областта на тила. Трябваше да легна, защото не можех да се държа на краката си. Три дни прекарах в леглото с главоболие, виене на свят и позиви за повръщане. Покрай това си състояние се наслушах на истории от местните хора, които изобщо не се съмняваха в силата на погледа, на проклятието и т.н. Ако някой се интересува повече, нека потърси из нета материали за SANTERIA. Та в Куба излекувах завинаги скептицизма си и започнах да мисля, че в доста „бабини деветини” май има истина.
Между другото бабата на майка ми и моя прабаба, която се казваше Мария, е била лечителка и лекувала с баене. Майка ми разказва следната история.
Нейният брат и мой любим вуйчо, бил много хубаво, едро и пълничко бебе. Когато станал на 40 дена, баба го занесла в църквата, за да му чете попът молитва. След това по пътя към къщи я срещали много жени, гледали бебето и му се радвали. В началото той плачел, а после се отпуснал и когато стигнала у дома, вече дори не помръдвал. Тя, естествено, изпаднала в паника, но свекърва й само я попитала кои жени са гледали сина й. Когато баба споменала, че между тях е била някоя си Гора, известна в селото с „лошите си очи”, баба Мария веднага я пратила да отиде и да вземе от Гора парче от някоя нейна дреха. Предполагам, че жената е урочасвала несъзнателно, защото проявила желание да помогне и дала късче плат от полата си. Доколкото майка си спомня, баба изгорила плата, като опушила с него детето и през цялото време нещо нареждала. После му измила очите и той заплакал.

Не желая да убеждавам никого в неща, които не вярва и като цяло са недоказуеми. Споделям само това, което съм изпитала и съм чула в семейството си. Все пак мисля, че уроки наистина има, както и други въздействия, които не познаваме добре. Мисълта може както да ранява, така и да лекува.