Блог класация

вторник, 26 октомври 2010 г.

ФЪН ШУЙ В СЕЛО ОРЛОВЕЦ


Въпреки че основният ми интерес е астрологията, през последните години се увлякох от фън шуй.
Тази древна китайска наука препоръчва хармоничен начин на живот, който осигурява привличане на по-голям късмет. С нейна помощ можете да преустроите вашия дом и градина така, че да се чувствате по-уютно и приятно. Но това не е всичко. Ако следвате правилата на фън шуй, вие не просто ще създадете уют, а ще наситите средата около вас с повече „ци”; с онази тайнствена сила, която се разпределя в пространството съгласно определени закони. Звучи обещаващо, нали?
Според мен всички древни народи са имали познания в тази област. Никой не е строял град, село или къща където му хрумне.
Ако сте чели старогръцките митове, навярно помните как героят Ил избрал място за строеж на град Троя. Царят на Фригия му подарил пъстра крава и му предал съвета на оракула: да построи град там, където легне кравата. Ил пуснал кравата да пасе по брега на река Скамандър и когато тя легнала на един хълм, той решил да построи на него новия град.
Легендата не разкрива на какво се е основавал съветът на оракула, но е установено, че животните имат усет за земните енергийни излъчвания. Например четох, че по време на прелетите ятата птици следват геомагнитните линии.
Без непременно да се допитват до оракули, хората в миналото са подбирали внимателно мястото за строеж на дома си. Например, дворното място, където доскоро стоеше старата къща на моя прапрадядо Марко в село Орловец, Великотърновско, отговаря на всички изисквания на фън шуй. Мястото е разположено на южен склон, огрян почти непрекъснато от слънцето и освежаван от тих вятър. Зад него има леко възвишение, което сякаш пази гърба на къщата, а в ниското ромони малка рекичка. До двора има стара каменна чешма, от която през лятото носехме ледена вода за пиене. Баба и дядо садяха в това благословено място царевица, тикви, цвекло, пъпеши и всичко се раждаше в изобилие, а около старата къща жужаха пчели. Дядо беше пчелар и имаше двадесетина кошери. За меда няма да ви разправям. Още помня вкуса на най-ранния, акациевия мед; прозрачен и дъхав.
…Та не вярвам преди повече от сто години моят прадядо Марко, който бил обущар, да е имал представа от фън шуй. Въпреки това е построил къщата си според всички критерии на тази наука.
Ако се интересувате от темата, препоръчвам ви руската авторка Наталия Правдина. Стилът й е лек, а книгите й са изпълнени с особено бодро и радостно настроение.
За тези пък, които подобно на моята любопитна и нетърпелива дъщеря, не желаят да се ровят из книгите, смятам да пиша кратки материали със съвети от фън шуй.
Поздрави и късмет!

неделя, 24 октомври 2010 г.

ретроградна Венера


ВЕНЕРА
В астрологията Венера е свързана с любовта, красотата, умението да се общува на чувствено ниво, но също с ценностите, парите. Положението на Венера в картата показва какво харесва човек, как изразява чувствата си, какво очаква от другия, какво цени и счита за красиво.
Венера управлява зодиакалните знаци Телец и Везни. Хората с подчертано влияние на Венера в рождения си хороскоп се опитват да решават проблемите по пътя на компромиса, знаят как да доставят удоволствие на другия. Стремят се да изглеждат добре, да се харесват, използват бижута, козметика, модни дрехи, обръщат внимание на прическата си.
Внимание! От 7 октомври до 18 ноември 2010г. транзитната Венера е ретроградна. През този период обстоятелствата могат да ви накарат да направите анализ на връзките с любими хора и приятели. Възможно е да срещнете стар приятел, да възобновите минало познанство, да се върнете към идеята за покупка на нещо приятно и скъпо; дреха, бижу и др.
Ако сте човек на изкуството, точно по това време неочаквано може да преразгледате някой творчески проект и да започнете осъществяването му.

Не е препоръчително обаче да се вземат кардинални решения за връзките, да се поставят финансови претенции или да се правят сериозни покупки. Възможно е след като периодът отмине, да има промяна на вкусовете или мненията.

сряда, 20 октомври 2010 г.



Ако се интересувате от астрология, може да намерите допълнителни статии, информация за мен и услугите, които предлагам на сайта ми www.liastro.com

Можете да се включите и в интернет курс за натална (рождена) астрология, който ще ви даде достатъчно знания, за да интерпретирате своя рожден хороскоп, както и хороскопите на вашите близки и приятели. Астрологията е сериозна и увлекателна наука, никога не съм съжалявала, че се заех с нея.

Поздрави,

Лиана

вторник, 19 октомври 2010 г.

Луната и нашите корени


Нашето семейство е нашият корен. То представлява познатият свят в първите години на съществуването ни, дава ни сигурност и закрила, в него ние установяваме първите си взаимоотношения.
Връзката с майката е първата интимна връзка с друго същество и завинаги моделира близките връзки в живота ни.
Може да се смеем, когато гледаме в някоя комедия как разплакан чичко на средна възраст разказва на психоаналитика си за детските проблеми с мама и кученцето, но истината е, че никога не сме толкова впечатлителни и безкритични, както в ранните си години. Тогава попиваме с цялото си същество реакциите на родителите си, техните емоции и чувства и сякаш не с разума си, а с някакво сетиво, особено развито у животните и децата, долавяме всяка промяна в поведението им и гласа им. Дълго време преди да започнем да мислим самостоятелно, а и след това, ние виждаме света през очите на по-старото поколение; на нашите бащи и майки. По този начин техният опит, включващ постижения, разочарования, страхове и мъдрост, става и наш.
От гледна точка на астрологията, Луната символизира отношенията с майката, семейството, родния дом. Луната разкрива нашата съкровена, емоционална природа. Знакът, в който се намира в рождения хороскоп, показва начина, по който се държим в близките си връзки- със съпруга или съпругата, с децата.
Често младите мъже са изненадани от дълбоката промяна, която настъпва в любимата жена почти веднага след сватбата, а когато стане майка, понякога тя е почти неузнаваема. Това е така, защото преди брака мъжът познава жената като любовница, символизирана в астрологията от Венера, а после вижда нейната нейната Лунна, майчинска страна. В къщи, по чехли и в удобен халат, всеки се държи по съвсем различен начин, отколкото на светско събиране.
Поради същата причина родителите, които смятат, че познават отлично децата си, не могат да си представят колко са различни отрочетата им в училище и с приятелите си.
У дома ние разкриваме най-дълбоката си, уязвима и детска страна, а навън показваме друго лице.
Разбира се, освен храна за тялото и душата, в семейството си получаваме и първите травми, повечето от които остават завинаги. Родителите могат несъзнателно да ни внушат несигурност и страх от живота, така че да израснем прекалено предпазливи и да очакваме какви ли не проблеми от бъдещето. Не бива да ги обвиняваме; те са били възпитани по същия начин и са се опитвали да ни предпазят.
На всички вече пораснали уплашени или обидени деца, препоръчвам следното упражнение. Когато се почувствате дълбоко разтревожени или ядосани, върнете се в детските си години и си спомнете случка, в която да сте се чувствали по подобен начин. Прегърнете малкото дете, което сте били някога и го утешете. Обяснете му ситуацията, видяна през очите на възрастен човек и му разкажете, че не е толкова тревожна, колкото си мисли и че има изход от нея. Отначало може да ви се стори малко детинско и глупаво, но ще видите колко по-добре ще се почувствате.
Душевните проблеми не се разрешават с усилие на волята, а с представи, които променят емоционалните нагласи. Остава ни да опитваме и да си пожелаем успех!

(Снимката към материала е от сайта на Евгени Динев- един невероятен фотограф с рядък усет за красота.)

понеделник, 18 октомври 2010 г.



"Човекът е като дроб: числителят й е това, което той е, а знаменателят: това, което мисли за себе си. Колкото е по-голям знаменателят, толкова е по-малък числителят" Л.Н.Толстой

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Големите Съновидения



....Докъде могат да ни отведат сънищата? Особено Големите съновидения, както ги нарича Пиер Дако; ярките сънища, които помним дълго и ни носят важна информация.

Ще ви разкажа част от един впечатляващ сън, който сънувах преди няколко години. Така и не разгадах значението му докрай, но той послужи като повод да науча една прекрасна легенда. Сънят беше следният:
„Отивах в моя неголям магазин, който се беше превърнал в нещо като механа или изба. До него се стигаше по каменна стълба с няколко стъпала, водещи надолу под земята. По това време в него трябваше да работи дъщеря ми (когато сънувах съня, тя беше още студентка и ми помагаше), но когато слязох по стъпалата, видях че нея я нямаше, а в помещението се бяха разположили някакви непознати мъже, които спокойно разговаряха помежду си. В началото пламнах от яд, че дъщеря ми безотговорно е оставила тези чужди хора сами, но скоро почувствах, че има нещо странно и започнах да оглеждам обстановката.
Помещението беше полутъмно, до едната му стена беше наредена дълга маса, отрупана с парчета начупен хляб, различни ястия, чаши с някакво питие, а на скамейките зад масата седяха или се бяха полуизлегнали мъжете, чието присъствие ме обезпокои в началото. Те бяха настроени твърде приятелски и мирно си говореха, но сякаш не ме забелязваха. Обстановката поразително напомняше за Тайната вечеря. Един мъж, облечен в дълга и тъмна дреха, подобна на расо, изглежда беше техният наставник. Той единствен беше прав, разхождаше се бавно из стаята с восъчна свещ в ръка, осветяваше с нея някакви картини по стените и внимателно ги разглеждаше. Приближих се към него заинтригувана, защото ми беше чудно, че помещението е мое, а не съм забелязала тези картини, дори не подозирах, че ги има. Той приближи свещта към тази, която гледаше в момента, поклати леко глава и ми рече: „Тази картина има голяма сила...”. Погледнах я и видях малка руска църква с характерен луковичен купол, постоена на нисък езерен бряг, окъпана в златистите, червеникави и виолетови тонове на чуден залез. В спокойните води на езерото се отразяваше нейният огледален образ и него гледаше мъжът. Имаше нещо невероятно въздействащо в църквата на брега на езерото.
....Сънят се запечата дълбоко в паметта ми. Търсих изображения на подобна църква в руски сайтове, но не намерих нищо, близко до моя сън. Минаха няколко месеца и почти забравих за него, но случайно видях картината, която помествам в началото и светлите куполи в езерните води ме накараха да трепна.
Така попаднах на легендата за потъналия във водите на езерото Светлояр руски град Китеж. Събитието, за което разказва, станало през 13 век, когато монголо-татарските орди нахлули в земите на княз Юрий Владимирский.
По това време Китеж бил красив град, известен със своите църкви и благочестието на жителите си. Татарският хан Батий чул за богатствата му и изпратил войска да го превземе. Градът бил обсаден. Малобройните му защитници разбирали, че са осъдени на гибел, но не смятали да се предават. Те излезли на крепостните стени с оръжие, а също така изнесли иконите и светите кръстове. Цяла вечер и неспирно през нощта се молили осъдените на смърт, но дълбоко вярващи люде. Татарите очаквали утрото, за да нападнат.
Изведнъж станало чудо: зазвънели църковните камбани, земята се разтресла и пред очите на изумените татари Китеж започнал да потъва във водите на езерото Светлояр. Нападателите се разбягали, а градът изчезнал.
Но все пак легендата гласи, че кубетата на неговите църкви и техните белокаменни стени могат да бъдат видени и днес от дълбоко вярващ човек във водите на езерото, което действително съществува.
Все пак, къде е езерото Светлояр? Намира се в Русия, в Нижегородския край и е обявено за природна забележителност. Има интересна овална форма и доста голяма дълбочина, достигаща до 40 м.

Има традиция много хора да се събират на бреговете му за празника на Иван Купала, известен у нас като Еньовден. Руснаците го празнуват през нощта на 6 срещу 7 юли. Ние, българите, както и други славяни, го отбелязваме на 24 юни.
Християнската църква почита този ден, на който според нейната традиция е роден св. Йоан Кръстител. Но корените на празника се губят назад в езическото минало, когато хората са обожествявали Слънцето и са празнували лятното слънцестоене. Няма да разказвам за билките и магиите на Еньовден, има много писано по темата.
Но защо сънят ми ме отведе дотук и какво общо имам с легендата за потъналия град, с езерото, за което не бях чувала и вероятно никога няма да видя в действителност?
Предполагам, нищо. Нищо, освен може би това, че съм родена в един горещ неделен следобед, на Еньовден.