Блог класация

понеделник, 22 ноември 2010 г.



ЩО Е ТО АСТРОЛОГИЯ?

Много пъти съм се сблъсквала с неразбирането на астрологията, което е напълно закономерно. Никой не ни преподава подобна дисциплина в училище, почти никой не я споменава в ежедневните разговори. Единствената представа, която хората получават за нея, е от хороскопите, публикувани във вестници и списания. Въпреки това интересът към астрологията през последните години е значителен и все повече хора се интересуват от нея.
Основният принцип, върху който е изградена астрологията като наука, е съответствието между Макрокосмос и микрокосмос. Всяко земно създание, независимо дали е човек, растение, минерал или животно, представлява микрокосмос и е устроено по принципите, по които е устроена и Вселената, т.е. Макрокосмосът. Когато нещо се променя в Макрокосмоса, съответстващи изменения стават във всички микрокосмоси. Всичко в безкрайния свят е свързано и неделимо.
Мисля, че основният проблем в разбирането на астрологията е, че тя борави с различен тип мислене от общоприетото. Ние сме свикнали да търсим причинно-следствени връзки между нещата, от сорта на „гладен съм (причина)-храня се (следствие)”. Но има събития, които се случват без причинно-следствена логика и видима връзка помежду си. В повечето случаи не им обръщаме внимание, а когато ги забележим, ги наричаме случайни съвпадения. Един от малкото учени, които са се занимавали с природата на тези явления, е големият психолог Карл Густав Юнг, създал теорията на синхронността. Според него съществува принцип на т.нар. акаузални (непричинни) връзки, който обяснява съвпаденията.
Далеч съм от мисълта, че предмет на астрологията са всякакви загадъчни и необясними явления, макар че няма нищо по-загадъчно от съдбата и смисъла на човешкия живот. Искам само да подчертая, че тя се занимава с връзки, които повечето хора не забелязват.
Другата разлика между обикновеното или всекидневно мислене и астрологическото е тази, че обикновеното мислене е „хоризонтално”, а астрологическото е „вертикално”.
За да илюстрирам разликата между всекидневното и астрологическото мислене, ще ви дам две задачи, които намерих в книгата „Съдбата като шанс” на Торвалд Детлефсен. Това е книга, която горещо препоръчвам на всеки, интересуващ се от астрология и не само от нея. Авторът не е астролог, но прекрасно обяснява принципите на астрологията като езотерична наука.
Открийте общия признак (видовото понятие) на следните понятия:
А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва. Отговор...
Б) олово, козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор. Отговор...

Предполагам, че всички сте се досетили, че отговорът на първата група е „животно”, но втората задача ви е затруднила повече, защото между отделните понятия привидно няма връзка. Един астролог би отговорил, че всички тези изброени понятия са свързани с планетата Сатурн или по-точно с принципа на ограничението, който тя изразява. Как обаче някога астролозите са стигнали до този извод?
Ако в наши дни повечето хора свързват астрологията с гадаене, в миналото тя е била наричана Царска наука. Това име й е било дадено не само защото в древността са се съставяли хороскопи предимно на царете. Астрологията е била фундаментална наука, обясняваща света и законите в него и отразяваща мирогледа на хората, които са я създали.
Да видим как астрологията е осмисляла действителността в качеството си на фундаментална наука.
Когато човек е изправен пред многообразието от явления, предмети, форми и т.н. той има нужда да организира това многообразие. Всички философски и научни системи произлизат от тази потребност.
Има два начина да се направи това.
- Като се създаде видово понятие за единици, притежаващи еднакви признаци (напр. животни, растения и др.)
- Като се търсят съставните единици, породили многообразието, благодарение на отношенията помежду си. Така многообразието се свежда до няколко принципа.
Да разгледаме втория начин на систематизация на действителността. Основното при него е, че в основата на разнообразието има ограничен брой съставни единици. Ще търсим елементи на всички нива на реалността.
Именно този принцип стои в основата на идеалистичния философски мироглед- че в основата на всичко са основните идеи на Създателя или че идеята поражда материята.

В основата на материалистичния мироглед лежи принципът, че първа е материята, после човек я опознава и на основата на това стига до идеите. (Наблюдава камъка и стига до идеята за камък изобщо).

Таблицата, която прилагам към статията, е взета от книгата „Съдбата като шанс”. В нея се разглеждат два първични принципа или идеи- първият на ограничението и структурата и вторият, противоположен на него, принцип на енергията и импулса, както и различните нива или области от живота, където те се проявяват.
Тази таблица показва как във всяка област на реалността може да се намери представител на съответния принцип. Важното е, че принципът преминава вертикално през всички нива на действителността- жива и нежива природа и броят на нивата е неограничен. Така че таблицата дава отговор на задачата от началото.
Задача А разглежда едно единствено ниво от реалността- животинския свят.
Задача Б взема неща от различни вертикални нива, като общото е че са проява на един принцип- този на ограничението, който в астрологията е изразяван от планетата Сатурн или този на енергията, символизиран от планетата Марс.
В търсенето на подходящо ниво на наблюдение, древните неслучайно са избрали небето. Движението на небесните тела подлежи на математически изчисления и съответно на предвиждане на бъдещето, както и на връщане в миналото, без да са необходими непрекъснати наблюдения. Отделните небесни тела изразяват по един принцип и са им дадени имената на древни богове.
Начинът на разглеждане на действителността от науката е хоризонтален. Вертикалното мислене е характерно за езотеричните науки. То е неразбираемо за хората, от ранна възраст приучавани да мислят хоризонтално. Когато не разбираш нещо, подхождаш към него по два начина: или смяташ, че е нещо много умно и затова не го проумяваш или го обявяваш за пълна глупост. Именно затова езотеричните науки са обявявани за глупаво суеверие.
Работата на астролога се изразява в това, че той взема едно изображение на Макрокосмоса в определен момент- например момента, в който се е родил някой човек, изучава го и прави изводи за микрокосмоса т.е. човека. Астрологът съставя тъй наречената натална или рождена карта, която е нещо като снимка на положението на планетите в момента на раждането. Между положението на планетите, изразители на определени принципи, характера на човека и събитията, които могат да се случат през живота му, има връзка.
Човекът обаче не е затворена система. Той живее и се развива както под влиянието на своите характерови особености и също така задвижван от въздействия, много по-мощни от волята му, които се проявяват като обществени и природни сили.
Той преминава през периоди на трудности и проблеми, както и през времена на успехи и щастие. Астрологът разглежда влиянията на планетите, символизиращи разни принципи, върху рождената карта на личността и по този начин предвижда какъв период я очаква.

Не бих искала да убеждавам никого в правотата на астрологията, тъй като всеки има свой начин на мислене и свои убеждения.
Стремежът ми е да покажа, макар накратко, на какъв принцип се гради астрологическата наука. Тя представлява научна система, макар различна от съвременните емпирични науки, която би могла да ни даде ценни познания за света и за самите нас, ако подходим сериозно и без излишни предубеждения към нея. Мисля, че е проява на неоправдана арогантност да се мислим за всезнаещи и по-мъдри от хората, живели векове и хилядолетия преди нас, като обявяваме техните знания за безпочвени суеверия.
Впрочем, независимо какво си мислим, ние сме частици от света и като всеки микрокосмос, отразяваме законите на Макрокосмоса.

„Както в деня, който те е дарил на света,
слънцето е поздравявало планетите,
така и ти се явяваш и продължаваш нататък
по закона, по който си дошъл.
Ти си такъв, какъвто си
и от себе си не можеш да избягаш,
казали са го и Сибилите, и пророците,
няма време и няма власт, които да раздробят
готовата форма, щом тя живее и се развива”.

ГЬОТЕ, „ОРФИЧЕСКИ ПРАСТРОФИ”

неделя, 14 ноември 2010 г.

КАРТА НА СЪКРОВИЩАТА



(ИГРА ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА С ВЪОБРАЖЕНИЕ)

Основната теза на всички книги за положително или успешно мислене е, че мислите ни създават нашия свят. Логично; всяко действие първо е било идея.
Често си мечтаем за разни неща, като нова работа или повечко пари. Мислим си колко добре би било да срещнем човек, когото да обичаме и той да ни отвръща със същото, да пътуваме, да се изявяваме...
Искаме различни неща, но в повечето случаи се отказваме предварително с мисълта: „Би било добре да се случи, но едва ли ще стане.” След което потъваме в ежедневните си размисли и забравяме за желанията си. Но какво ще стане, ако те стоят постоянно пред очите ни, напомнят ни за съществуването си и ни призовават да ги сбъднем?
Предлагам ви да си направите КАРТА НА ЖЕЛАНИЯТА или както обикновено я наричат, КАРТА НА СЪКРОВИЩАТА. Все едно искате разни неща от Златната рибка, но в нейната роля се явява ВАШЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ.
Картата изглежда като багуа; това е схема, използвана във фън шуй, но сега ще я използваме за друга цел.

Намислете си какво искате да постигнете във всяка една от посочените житейски области. Изискването да го желаете искрено и от сърце. След което подберете подходяща картинка и я залепете на листа или на картона, който сте избрали като основа за картата. Може да рисувате, да изрежете снимки или картички; въпросът е изображението да отговаря максимално на желанието ви. Подходящо е да сложите в центъра своя снимка, където изглеждате здрави, щастливи, усмихнати.
След като направите картата, я закачете там, където ще я виждате постоянно. По такъв начин тя ще ви припомня мечтите. Ако се притеснявате, че някой ваш близък ще ви се присмива или ще разколебава увереността ви, сложете картата на по-закътано и лично място.
Като говорим за желания, бих искала спомена още някои моменти.
Когато желаете нещо от Вселената, (Бог, Висшата Сила, Световния Разум или както вие си го наричате), искайте го, както искат малките деца. Те не казват: „Мамо, зная, че най-вероятно няма да ми купиш това (шоколадче, кукла, мече, камионче...), но все пак бих желал/а да го имам.” Детето не говори и не действа по този начин. То ви показва това, което желае, сочи ви го със светнали очи, моли, иска, настоява. Желае съкровището с цялото си същество!
Ако не можете да му купите играчката и му кажете, че трябва да почака, то не се отказва. Когато споменете, че покупката трябва да се отложи с един месец, още на другия ден малчуганът пита дали месецът не е вече минал и колко време остава. Накрая най-често неговата настойчивост се награждава.
Детето не пита как точно ще придобие желаното. Не се интересува кой ще спечели парите за подаръка, не се тревожи подходящ ли е моментът и по какъв начин точно ще се сбъдне мечтата му. Интересува се само от резултата!
Когато получи подаръка си, детето се радва искрено! Не казва едно учтиво: „Благодаря!”, не сдържа емоциите и щастливия си смях. Неговата радост е вашата награда. Ето защо децата най-често получават подаръци.

И тъй, ако искаме да получим подаръци от Вселената, трябва да се държим като децата.
Да искаме, да бъдем настойчиви в желанията си, да не се питаме как точно Вселената ще ги осъществи, да се радваме, когато се сбъднат и от сърце да благодарим!

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

НЕЩО МИ Е НЕРВНО...


Животът става все по-забързан и динамичен, а ние все по-тревожни, депресирани и нервни. Пред нас се изправят предизвикателства, непознати за предишните поколения, които са живели спокойно и природосъобразно. Предците ни са се хранили с екологични продукти, вършили са физическа работа, дишали са чист въздух и не са страдали от затлъстяване, сърдечни и нервни болести. Животът им не бил изпълнен със стрес и притеснения като днешния, а стресът, както знаем, е страшен убиец!
Преди да продължа в същия дух, нека ви разкажа една история.
... Имало едно време една млада жена, която овдовяла рано и останала сама с две невръстни деца. Тя живеела на село, била бедна и без мъжка подкрепа не можела да изхрани децата си. Затова завела десетгодишния си син да чиракува в близкия град и сам да изкарва прехраната си. По-малкото й момиченце било осиновено от заможни хора, а самата тя се омъжила за вдовец с две дъщери. Голямата била на 12 години и много се радвала, че отново ще има майка, защото грижите за къщата, бащата и двегодишното сестриче били твърде тежки за детските й ръце. Девойчето се стараело да помага, да раздумва и развеселява новата си майка, която често седяла тъжна до огнището или шетала разплакана. То толкова я обичало, че постепенно тя се привързала към сирачето като към свое дете. Когато момичето пораснало и се омъжило, майката предпочитала да ходи на гости при него, а не у собствената си дъщеря си, която се отчуждила от нея.
Кога ли се е случило това? Преди сто и няколко години в едно българско село. Завареното момиче било моята прабаба Атанаса.
Съгласна съм, че един век е доста време и през него животът много се е променил. Може би се дължи на късмет, но не съм виждала хора, които да си лягат гладни (освен ако не са на диета за отслабване) и да се тревожат за хляба. На дедите ни обаче, които са живели природосъобразно, им се е случвало. Особено по време на война и в следвоенните години.
Често съм се чудила, че не съм чувала НИКОГО от възрастните хора в семейството ми да се оплаква. Дядо ми, например, започнал да работи на 14 години като градинар и имал достатъчно причини да се жалва от живота. Вместо той се трудил здраво и за няколко години спечелил достатъчно, та да си купи ниви и да се ожени. Участвал във Втората световна война, а след нея новата власт национализирала нивите му, купени с толкова усилия. Вместо да се вайка, той си намерил работа, построил си къща и си отгледал децата, та помагал и за внуците.
Спомням си го, вече на повече от 70 години, да потропва под звуците на радиото и да казва: „Сърцето ми е младо и като чуя песен, ми се доиграва!” А баба мие чинии след вечеря, поглежда го и се усмихва.

Сигурно си мислите, че съм наследила неговия кураж и издръжливост. Ами, нищо подобно! Често се нервирам и търся начини а се справя с безпокойството в напрегнатия си живот. Признавам, че когато започнах това писание, мислех да цитирам Хосе Силва, Дейл Карнеги или Уейн Дайър и да повтарям техните безспорно умни и практични съвети за борба с житейските тревоги.
Вместо това, ви предлагам днес да благодарим за „хляба наш насъщен”, както и за сиренето, луканката, кюфтетата, салатите, шоколада, кока колата и за всички високо и ниско калорични храни на трапезата ни. (Отдавна не съм благодарила за тези неща, а вие?)

Предлагам ви също да посрещнем поредната дребна или по-голяма загуба със забравената вече, но мъдра дума: „Бог дал, Бог взел!” Може и да ни помогне да се смирим с неизбежното и да спрем да се терзаем и виним, че не сме надвили обстоятелствата.

Предлагам ви и да помислим за всичко, което имаме, а да не се задълбочаваме в мисли за това, което ни липсва, което бихме желали и може би няма да постигнем.

Да направим това днес, пък утре можем пак да се тревожим!

неделя, 7 ноември 2010 г.

Транзитите на Юпитер


Преглеждах си блога и що да видя; писала съм за транзитите на Сатурн, Уран, Плутон. Все тежки времена, които искат издръжливост и търпение (Сатурн), приспособяване към внезапни промени (Уран) или цялостна трансформация (Плутон). По принцип съм съгласна, че „основно задължение на всяко човешко същество е да понася живота”, но в него, освен изпитания, има много светли и щастливи периоди. Обикновено те съвпадат със силен транзит на Юпитер към някоя лична планета или важна точка в рождения хороскоп.
Юпитер, наричан от древните астролози Големият благодетел, напълно заслужава името си. Той дава винаги повече, отколкото сме очаквали (ако не сме прекалено капризни и взискателни, разбира се). Когато сме под негово влияние, нещата вървят по-леко от обикновено, получаваме признание; морално и материално. Изглежда така, сякаш щедрата Съдба е разтворила златните си пръсти и е решила да ни зарадва със своята благосклонност.
Внезапно се отварят нови възможности за изява, съчетани обикновено с примамливи финансови перспективи. Това се случва, когато транзитният Юпитер аспектира благоприятно рожденото Слънце. Самочувствието се повишава, човек е по-ентусиазиран и обнадежден, с растяща увереност планира и осъществява идеите си. Често получава помощ и насърчение от високопоставени хора.
Юпитер е свързан с разширението и дава големи неща: далечно пътуване, придобиване на имот, разширяване на бизнеса, получаване на нова работа, започване на образование и т.н.

Особено щастливи са периодите, когато транзитният Юпитер е в контакт с Венера. Щом Големият Благодетел аспектира Малката благодетелка, (най-вече в съвпад, секстил или тригон), резултатът е прекрасен! В любовните връзки настъпва хармония, във финансово отношение нещата са обнадеждаващи и можем да си позволим по-скъпи и луксозни покупки. В такова време сме по-добри и щедри, обикновено си позволяваме да поглезим както себе си, така и любимите хора с красиви подаръци. Светът ни обича и ние му отвръщаме със същото!

Наистина транзитите на Юпитер бележат хубави времена, изпълнени с възможности. Проблемът е, че трябва да се използват. Все пак, дори златните парички, които на снимката валят от небето, няма да паднат право в джобовете ви. Трябва да се наведете и да ги съберете, нищо не става без никакво усилие.

Подходящи мисли за Юпитеров транзит са:
„Това е моят ШАНС, ще го използвам!
Аз го ЗАСЛУЖАВАМ!
Да, МОГА да направя това!”
След това трябва да действате като сърфист. Грабвате сърфа си и яхвате ГОЛЯМАТА ВЪЛНА!

ЖЕЛАЯ ВИ УСПЕХ И ПОПЪТЕН ВЯТЪР В ЖИТЕЙСКОТО ПЪТУВАНЕ!

понеделник, 1 ноември 2010 г.

ЛЕСЕН МЕТОД ПРОТИВ БЕЗСЪНИЕ


Вечер е. След няколко часа ще се настаним удобно и ще се приготвим за сън, но колко от нас ще заспят? На кого не се е случвало да се върти в леглото и да гледа как времето неумолимо напредва, а часовете за почивка се стопяват. Естествено, всеки се справя с проблема както може. Някои предпочитат изпитаното хапче за сън, други пробват с алкохол или разсейват натрапчивите мисли с телевизия. Един от най-лошите варианти е опустошаването на хладилника в ранните утринни часове. Към тежестта в стомаха на сутринта се прибавят и угризенията за добавения половин килограм към другите излишни грамчета по фигурата.
Когато главата тежи, очите парят и ни се вие свят от умора, никак не е весело. Свежата колежка, която ни посреща с „Добро утро!” ни дразни с бодрия си вид, работата е по-досадна и тежка от всякога, а в ума ни има само само една мисъл- да дойде вечерта, да си легнем и да се наспим. Но ако отново не можем да заспим, тогава какво?
Безсънието е колкото банално, толкова и сериозно страдание. Ще си позволя да дам няколко съвета, които са основани на личен опит.
-Не се опитвайте да обмисляте сериозни проблеми преди заспиване. Ако мислите, че това е времето, когато на спокойствие ще вземете добро решение, грешите. Точно в тези часове умът е най-изморен, а въображението се развихря и ви поднася такива картини, че вече не ви е до спане.
- Ако тревожните мисли вече неконтролируемо жужат из главата ви, си кажете като Скарлет от „Отнесени от вихъра”: „Сега няма да му мисля. И утре е ден!” Не си мислете, че да се тревожите в полунощ, е признак на отговорност.
-Старайте се да си лягате по едно и също време, да си създадете режим. Всичко е въпрос на навик.
Моят начин на заспиване е познатото броене. Само че не от едно до сто или хиляда, а обратно; от сто броя бавно до едно или докъдето стигна. Много е просто. Лягате, заемате удобно положение, затваряте очи и ги вдигате под клепачите под ъгъл 20 градуса. След това бавно започвате да броите от сто в обратен ред. Не бързайте, оставяйте числата да падат като тежки капки дъжд или да се отронват като падащи листа. Чрез броенето успокоявате ума си и прекратявате хаотичните мисли.
Всъщност, това е техника за медитация, част от методиката Контрол на ума на Хосе Силва. Аз я използвам и за други цели, но с нейна помощ безпроблемно заспивам.
Желая на всички спокойни и благословени сънища!

вторник, 26 октомври 2010 г.

ФЪН ШУЙ В СЕЛО ОРЛОВЕЦ


Въпреки че основният ми интерес е астрологията, през последните години се увлякох от фън шуй.
Тази древна китайска наука препоръчва хармоничен начин на живот, който осигурява привличане на по-голям късмет. С нейна помощ можете да преустроите вашия дом и градина така, че да се чувствате по-уютно и приятно. Но това не е всичко. Ако следвате правилата на фън шуй, вие не просто ще създадете уют, а ще наситите средата около вас с повече „ци”; с онази тайнствена сила, която се разпределя в пространството съгласно определени закони. Звучи обещаващо, нали?
Според мен всички древни народи са имали познания в тази област. Никой не е строял град, село или къща където му хрумне.
Ако сте чели старогръцките митове, навярно помните как героят Ил избрал място за строеж на град Троя. Царят на Фригия му подарил пъстра крава и му предал съвета на оракула: да построи град там, където легне кравата. Ил пуснал кравата да пасе по брега на река Скамандър и когато тя легнала на един хълм, той решил да построи на него новия град.
Легендата не разкрива на какво се е основавал съветът на оракула, но е установено, че животните имат усет за земните енергийни излъчвания. Например четох, че по време на прелетите ятата птици следват геомагнитните линии.
Без непременно да се допитват до оракули, хората в миналото са подбирали внимателно мястото за строеж на дома си. Например, дворното място, където доскоро стоеше старата къща на моя прапрадядо Марко в село Орловец, Великотърновско, отговаря на всички изисквания на фън шуй. Мястото е разположено на южен склон, огрян почти непрекъснато от слънцето и освежаван от тих вятър. Зад него има леко възвишение, което сякаш пази гърба на къщата, а в ниското ромони малка рекичка. До двора има стара каменна чешма, от която през лятото носехме ледена вода за пиене. Баба и дядо садяха в това благословено място царевица, тикви, цвекло, пъпеши и всичко се раждаше в изобилие, а около старата къща жужаха пчели. Дядо беше пчелар и имаше двадесетина кошери. За меда няма да ви разправям. Още помня вкуса на най-ранния, акациевия мед; прозрачен и дъхав.
…Та не вярвам преди повече от сто години моят прадядо Марко, който бил обущар, да е имал представа от фън шуй. Въпреки това е построил къщата си според всички критерии на тази наука.
Ако се интересувате от темата, препоръчвам ви руската авторка Наталия Правдина. Стилът й е лек, а книгите й са изпълнени с особено бодро и радостно настроение.
За тези пък, които подобно на моята любопитна и нетърпелива дъщеря, не желаят да се ровят из книгите, смятам да пиша кратки материали със съвети от фън шуй.
Поздрави и късмет!

неделя, 24 октомври 2010 г.

ретроградна Венера


ВЕНЕРА
В астрологията Венера е свързана с любовта, красотата, умението да се общува на чувствено ниво, но също с ценностите, парите. Положението на Венера в картата показва какво харесва човек, как изразява чувствата си, какво очаква от другия, какво цени и счита за красиво.
Венера управлява зодиакалните знаци Телец и Везни. Хората с подчертано влияние на Венера в рождения си хороскоп се опитват да решават проблемите по пътя на компромиса, знаят как да доставят удоволствие на другия. Стремят се да изглеждат добре, да се харесват, използват бижута, козметика, модни дрехи, обръщат внимание на прическата си.
Внимание! От 7 октомври до 18 ноември 2010г. транзитната Венера е ретроградна. През този период обстоятелствата могат да ви накарат да направите анализ на връзките с любими хора и приятели. Възможно е да срещнете стар приятел, да възобновите минало познанство, да се върнете към идеята за покупка на нещо приятно и скъпо; дреха, бижу и др.
Ако сте човек на изкуството, точно по това време неочаквано може да преразгледате някой творчески проект и да започнете осъществяването му.

Не е препоръчително обаче да се вземат кардинални решения за връзките, да се поставят финансови претенции или да се правят сериозни покупки. Възможно е след като периодът отмине, да има промяна на вкусовете или мненията.

сряда, 20 октомври 2010 г.



Ако се интересувате от астрология, може да намерите допълнителни статии, информация за мен и услугите, които предлагам на сайта ми www.liastro.com

Можете да се включите и в интернет курс за натална (рождена) астрология, който ще ви даде достатъчно знания, за да интерпретирате своя рожден хороскоп, както и хороскопите на вашите близки и приятели. Астрологията е сериозна и увлекателна наука, никога не съм съжалявала, че се заех с нея.

Поздрави,

Лиана

вторник, 19 октомври 2010 г.

Луната и нашите корени


Нашето семейство е нашият корен. То представлява познатият свят в първите години на съществуването ни, дава ни сигурност и закрила, в него ние установяваме първите си взаимоотношения.
Връзката с майката е първата интимна връзка с друго същество и завинаги моделира близките връзки в живота ни.
Може да се смеем, когато гледаме в някоя комедия как разплакан чичко на средна възраст разказва на психоаналитика си за детските проблеми с мама и кученцето, но истината е, че никога не сме толкова впечатлителни и безкритични, както в ранните си години. Тогава попиваме с цялото си същество реакциите на родителите си, техните емоции и чувства и сякаш не с разума си, а с някакво сетиво, особено развито у животните и децата, долавяме всяка промяна в поведението им и гласа им. Дълго време преди да започнем да мислим самостоятелно, а и след това, ние виждаме света през очите на по-старото поколение; на нашите бащи и майки. По този начин техният опит, включващ постижения, разочарования, страхове и мъдрост, става и наш.
От гледна точка на астрологията, Луната символизира отношенията с майката, семейството, родния дом. Луната разкрива нашата съкровена, емоционална природа. Знакът, в който се намира в рождения хороскоп, показва начина, по който се държим в близките си връзки- със съпруга или съпругата, с децата.
Често младите мъже са изненадани от дълбоката промяна, която настъпва в любимата жена почти веднага след сватбата, а когато стане майка, понякога тя е почти неузнаваема. Това е така, защото преди брака мъжът познава жената като любовница, символизирана в астрологията от Венера, а после вижда нейната нейната Лунна, майчинска страна. В къщи, по чехли и в удобен халат, всеки се държи по съвсем различен начин, отколкото на светско събиране.
Поради същата причина родителите, които смятат, че познават отлично децата си, не могат да си представят колко са различни отрочетата им в училище и с приятелите си.
У дома ние разкриваме най-дълбоката си, уязвима и детска страна, а навън показваме друго лице.
Разбира се, освен храна за тялото и душата, в семейството си получаваме и първите травми, повечето от които остават завинаги. Родителите могат несъзнателно да ни внушат несигурност и страх от живота, така че да израснем прекалено предпазливи и да очакваме какви ли не проблеми от бъдещето. Не бива да ги обвиняваме; те са били възпитани по същия начин и са се опитвали да ни предпазят.
На всички вече пораснали уплашени или обидени деца, препоръчвам следното упражнение. Когато се почувствате дълбоко разтревожени или ядосани, върнете се в детските си години и си спомнете случка, в която да сте се чувствали по подобен начин. Прегърнете малкото дете, което сте били някога и го утешете. Обяснете му ситуацията, видяна през очите на възрастен човек и му разкажете, че не е толкова тревожна, колкото си мисли и че има изход от нея. Отначало може да ви се стори малко детинско и глупаво, но ще видите колко по-добре ще се почувствате.
Душевните проблеми не се разрешават с усилие на волята, а с представи, които променят емоционалните нагласи. Остава ни да опитваме и да си пожелаем успех!

(Снимката към материала е от сайта на Евгени Динев- един невероятен фотограф с рядък усет за красота.)

понеделник, 18 октомври 2010 г.



"Човекът е като дроб: числителят й е това, което той е, а знаменателят: това, което мисли за себе си. Колкото е по-голям знаменателят, толкова е по-малък числителят" Л.Н.Толстой

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Големите Съновидения



....Докъде могат да ни отведат сънищата? Особено Големите съновидения, както ги нарича Пиер Дако; ярките сънища, които помним дълго и ни носят важна информация.

Ще ви разкажа част от един впечатляващ сън, който сънувах преди няколко години. Така и не разгадах значението му докрай, но той послужи като повод да науча една прекрасна легенда. Сънят беше следният:
„Отивах в моя неголям магазин, който се беше превърнал в нещо като механа или изба. До него се стигаше по каменна стълба с няколко стъпала, водещи надолу под земята. По това време в него трябваше да работи дъщеря ми (когато сънувах съня, тя беше още студентка и ми помагаше), но когато слязох по стъпалата, видях че нея я нямаше, а в помещението се бяха разположили някакви непознати мъже, които спокойно разговаряха помежду си. В началото пламнах от яд, че дъщеря ми безотговорно е оставила тези чужди хора сами, но скоро почувствах, че има нещо странно и започнах да оглеждам обстановката.
Помещението беше полутъмно, до едната му стена беше наредена дълга маса, отрупана с парчета начупен хляб, различни ястия, чаши с някакво питие, а на скамейките зад масата седяха или се бяха полуизлегнали мъжете, чието присъствие ме обезпокои в началото. Те бяха настроени твърде приятелски и мирно си говореха, но сякаш не ме забелязваха. Обстановката поразително напомняше за Тайната вечеря. Един мъж, облечен в дълга и тъмна дреха, подобна на расо, изглежда беше техният наставник. Той единствен беше прав, разхождаше се бавно из стаята с восъчна свещ в ръка, осветяваше с нея някакви картини по стените и внимателно ги разглеждаше. Приближих се към него заинтригувана, защото ми беше чудно, че помещението е мое, а не съм забелязала тези картини, дори не подозирах, че ги има. Той приближи свещта към тази, която гледаше в момента, поклати леко глава и ми рече: „Тази картина има голяма сила...”. Погледнах я и видях малка руска църква с характерен луковичен купол, постоена на нисък езерен бряг, окъпана в златистите, червеникави и виолетови тонове на чуден залез. В спокойните води на езерото се отразяваше нейният огледален образ и него гледаше мъжът. Имаше нещо невероятно въздействащо в църквата на брега на езерото.
....Сънят се запечата дълбоко в паметта ми. Търсих изображения на подобна църква в руски сайтове, но не намерих нищо, близко до моя сън. Минаха няколко месеца и почти забравих за него, но случайно видях картината, която помествам в началото и светлите куполи в езерните води ме накараха да трепна.
Така попаднах на легендата за потъналия във водите на езерото Светлояр руски град Китеж. Събитието, за което разказва, станало през 13 век, когато монголо-татарските орди нахлули в земите на княз Юрий Владимирский.
По това време Китеж бил красив град, известен със своите църкви и благочестието на жителите си. Татарският хан Батий чул за богатствата му и изпратил войска да го превземе. Градът бил обсаден. Малобройните му защитници разбирали, че са осъдени на гибел, но не смятали да се предават. Те излезли на крепостните стени с оръжие, а също така изнесли иконите и светите кръстове. Цяла вечер и неспирно през нощта се молили осъдените на смърт, но дълбоко вярващи люде. Татарите очаквали утрото, за да нападнат.
Изведнъж станало чудо: зазвънели църковните камбани, земята се разтресла и пред очите на изумените татари Китеж започнал да потъва във водите на езерото Светлояр. Нападателите се разбягали, а градът изчезнал.
Но все пак легендата гласи, че кубетата на неговите църкви и техните белокаменни стени могат да бъдат видени и днес от дълбоко вярващ човек във водите на езерото, което действително съществува.
Все пак, къде е езерото Светлояр? Намира се в Русия, в Нижегородския край и е обявено за природна забележителност. Има интересна овална форма и доста голяма дълбочина, достигаща до 40 м.

Има традиция много хора да се събират на бреговете му за празника на Иван Купала, известен у нас като Еньовден. Руснаците го празнуват през нощта на 6 срещу 7 юли. Ние, българите, както и други славяни, го отбелязваме на 24 юни.
Християнската църква почита този ден, на който според нейната традиция е роден св. Йоан Кръстител. Но корените на празника се губят назад в езическото минало, когато хората са обожествявали Слънцето и са празнували лятното слънцестоене. Няма да разказвам за билките и магиите на Еньовден, има много писано по темата.
Но защо сънят ми ме отведе дотук и какво общо имам с легендата за потъналия град, с езерото, за което не бях чувала и вероятно никога няма да видя в действителност?
Предполагам, нищо. Нищо, освен може би това, че съм родена в един горещ неделен следобед, на Еньовден.