Блог класация

понеделник, 22 ноември 2010 г.



ЩО Е ТО АСТРОЛОГИЯ?

Много пъти съм се сблъсквала с неразбирането на астрологията, което е напълно закономерно. Никой не ни преподава подобна дисциплина в училище, почти никой не я споменава в ежедневните разговори. Единствената представа, която хората получават за нея, е от хороскопите, публикувани във вестници и списания. Въпреки това интересът към астрологията през последните години е значителен и все повече хора се интересуват от нея.
Основният принцип, върху който е изградена астрологията като наука, е съответствието между Макрокосмос и микрокосмос. Всяко земно създание, независимо дали е човек, растение, минерал или животно, представлява микрокосмос и е устроено по принципите, по които е устроена и Вселената, т.е. Макрокосмосът. Когато нещо се променя в Макрокосмоса, съответстващи изменения стават във всички микрокосмоси. Всичко в безкрайния свят е свързано и неделимо.
Мисля, че основният проблем в разбирането на астрологията е, че тя борави с различен тип мислене от общоприетото. Ние сме свикнали да търсим причинно-следствени връзки между нещата, от сорта на „гладен съм (причина)-храня се (следствие)”. Но има събития, които се случват без причинно-следствена логика и видима връзка помежду си. В повечето случаи не им обръщаме внимание, а когато ги забележим, ги наричаме случайни съвпадения. Един от малкото учени, които са се занимавали с природата на тези явления, е големият психолог Карл Густав Юнг, създал теорията на синхронността. Според него съществува принцип на т.нар. акаузални (непричинни) връзки, който обяснява съвпаденията.
Далеч съм от мисълта, че предмет на астрологията са всякакви загадъчни и необясними явления, макар че няма нищо по-загадъчно от съдбата и смисъла на човешкия живот. Искам само да подчертая, че тя се занимава с връзки, които повечето хора не забелязват.
Другата разлика между обикновеното или всекидневно мислене и астрологическото е тази, че обикновеното мислене е „хоризонтално”, а астрологическото е „вертикално”.
За да илюстрирам разликата между всекидневното и астрологическото мислене, ще ви дам две задачи, които намерих в книгата „Съдбата като шанс” на Торвалд Детлефсен. Това е книга, която горещо препоръчвам на всеки, интересуващ се от астрология и не само от нея. Авторът не е астролог, но прекрасно обяснява принципите на астрологията като езотерична наука.
Открийте общия признак (видовото понятие) на следните понятия:
А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва. Отговор...
Б) олово, козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор. Отговор...

Предполагам, че всички сте се досетили, че отговорът на първата група е „животно”, но втората задача ви е затруднила повече, защото между отделните понятия привидно няма връзка. Един астролог би отговорил, че всички тези изброени понятия са свързани с планетата Сатурн или по-точно с принципа на ограничението, който тя изразява. Как обаче някога астролозите са стигнали до този извод?
Ако в наши дни повечето хора свързват астрологията с гадаене, в миналото тя е била наричана Царска наука. Това име й е било дадено не само защото в древността са се съставяли хороскопи предимно на царете. Астрологията е била фундаментална наука, обясняваща света и законите в него и отразяваща мирогледа на хората, които са я създали.
Да видим как астрологията е осмисляла действителността в качеството си на фундаментална наука.
Когато човек е изправен пред многообразието от явления, предмети, форми и т.н. той има нужда да организира това многообразие. Всички философски и научни системи произлизат от тази потребност.
Има два начина да се направи това.
- Като се създаде видово понятие за единици, притежаващи еднакви признаци (напр. животни, растения и др.)
- Като се търсят съставните единици, породили многообразието, благодарение на отношенията помежду си. Така многообразието се свежда до няколко принципа.
Да разгледаме втория начин на систематизация на действителността. Основното при него е, че в основата на разнообразието има ограничен брой съставни единици. Ще търсим елементи на всички нива на реалността.
Именно този принцип стои в основата на идеалистичния философски мироглед- че в основата на всичко са основните идеи на Създателя или че идеята поражда материята.

В основата на материалистичния мироглед лежи принципът, че първа е материята, после човек я опознава и на основата на това стига до идеите. (Наблюдава камъка и стига до идеята за камък изобщо).

Таблицата, която прилагам към статията, е взета от книгата „Съдбата като шанс”. В нея се разглеждат два първични принципа или идеи- първият на ограничението и структурата и вторият, противоположен на него, принцип на енергията и импулса, както и различните нива или области от живота, където те се проявяват.
Тази таблица показва как във всяка област на реалността може да се намери представител на съответния принцип. Важното е, че принципът преминава вертикално през всички нива на действителността- жива и нежива природа и броят на нивата е неограничен. Така че таблицата дава отговор на задачата от началото.
Задача А разглежда едно единствено ниво от реалността- животинския свят.
Задача Б взема неща от различни вертикални нива, като общото е че са проява на един принцип- този на ограничението, който в астрологията е изразяван от планетата Сатурн или този на енергията, символизиран от планетата Марс.
В търсенето на подходящо ниво на наблюдение, древните неслучайно са избрали небето. Движението на небесните тела подлежи на математически изчисления и съответно на предвиждане на бъдещето, както и на връщане в миналото, без да са необходими непрекъснати наблюдения. Отделните небесни тела изразяват по един принцип и са им дадени имената на древни богове.
Начинът на разглеждане на действителността от науката е хоризонтален. Вертикалното мислене е характерно за езотеричните науки. То е неразбираемо за хората, от ранна възраст приучавани да мислят хоризонтално. Когато не разбираш нещо, подхождаш към него по два начина: или смяташ, че е нещо много умно и затова не го проумяваш или го обявяваш за пълна глупост. Именно затова езотеричните науки са обявявани за глупаво суеверие.
Работата на астролога се изразява в това, че той взема едно изображение на Макрокосмоса в определен момент- например момента, в който се е родил някой човек, изучава го и прави изводи за микрокосмоса т.е. човека. Астрологът съставя тъй наречената натална или рождена карта, която е нещо като снимка на положението на планетите в момента на раждането. Между положението на планетите, изразители на определени принципи, характера на човека и събитията, които могат да се случат през живота му, има връзка.
Човекът обаче не е затворена система. Той живее и се развива както под влиянието на своите характерови особености и също така задвижван от въздействия, много по-мощни от волята му, които се проявяват като обществени и природни сили.
Той преминава през периоди на трудности и проблеми, както и през времена на успехи и щастие. Астрологът разглежда влиянията на планетите, символизиращи разни принципи, върху рождената карта на личността и по този начин предвижда какъв период я очаква.

Не бих искала да убеждавам никого в правотата на астрологията, тъй като всеки има свой начин на мислене и свои убеждения.
Стремежът ми е да покажа, макар накратко, на какъв принцип се гради астрологическата наука. Тя представлява научна система, макар различна от съвременните емпирични науки, която би могла да ни даде ценни познания за света и за самите нас, ако подходим сериозно и без излишни предубеждения към нея. Мисля, че е проява на неоправдана арогантност да се мислим за всезнаещи и по-мъдри от хората, живели векове и хилядолетия преди нас, като обявяваме техните знания за безпочвени суеверия.
Впрочем, независимо какво си мислим, ние сме частици от света и като всеки микрокосмос, отразяваме законите на Макрокосмоса.

„Както в деня, който те е дарил на света,
слънцето е поздравявало планетите,
така и ти се явяваш и продължаваш нататък
по закона, по който си дошъл.
Ти си такъв, какъвто си
и от себе си не можеш да избягаш,
казали са го и Сибилите, и пророците,
няма време и няма власт, които да раздробят
готовата форма, щом тя живее и се развива”.

ГЬОТЕ, „ОРФИЧЕСКИ ПРАСТРОФИ”