„Aurum nostrum поп est aurum vulgi”
Нашето злато не е обикновено злато
ВЕЛИКИЯТ АЛХИМИК
или
САТУРН В НАТАЛНАТА КАРТА
(Извадка от доклад, изнесен на годишната конференция на Българска Астрологична Асоциация, 11 юни 2011г. Ако се интересувате от астрология, пълният текст можете да намерите на моя сайт на www.liastro.com)
Сатурн е планетата, натоварена може би с най-сложна астрологическа символика. За да вникнем в нея, би било добре да проследим образите на Сатурн в различните митологии. Митовете отразяват мисленето на хората, които са ги създали и са творения с изключително дълбоко съдържание.
Най- популярният мит е този за гръцкия бог Кронос, който съответства на римския Сатурн. Според гръците, в началото съществувал само безкрайнят Хаос, от който се родил целият свят. От Хаоса произлязла и богинята Земя (Гея), която дала началото на необятното Небе (Уран). Уран станал властелин на света и се оженил за Гея. Родили им се страшни синове- титаните, циклопите и огромните великани. Уран се изплашил от силата на великаните и заповядал да ги оковат и хвърлят в недрата на Земята. Гея решила да освободи синовете си, повикала другите си деца, титаните, и започнала да ги увещава да се опълчат срещу баща си. Само най-младият от тях, Кронос, застанал на страната на Гея. Той кастрирал баща си със сърп и заел мястото му на владетел на света. Уран обаче го проклел да загине като него от ръката на собствения си син. Проклятието се сбъднало, макар Кронос да започнал да поглъща едно след друго децата си веднага след раждането им. Съпругата му Рея успяла да спаси само най-малкото - Зевс, като дала на Кронос да погълне камък вместо бебето. Когато Зевс пораснал, победил баща си и станал върховен бог.
Името Кронос се свързва с Χρόνος- време. Така че Кронос в мита олицетворява времето, а поглъщането на децата символизира неумолимото му движение, което поглъща настоящето.
Мисля, че повечето от нас познават Сатурн-Стръвника и се страхуват от заплашителната му сила, но той има и друга страна.
Според гръцката легенда, след поражението му Зевс затворил Кронос в мрачния Тартар, в недрата на земята. Според римската митология обаче, когато Юпитер (римският еквивалент на Зевс) победил баща си, той го прогонил от небето, където живеели боговете и Сатурн отишъл на земята. Митичният цар на Лациум, Янус, приел дружелюбно низвергнатия бог във владенията си. В знак на благодарност Сатурн научил жителите на Лациум на земеделие и различни занаяти, а на Янус дал способността да вижда и миналото, и бъдещето. Така че за римляните Сатурн бил бог на земеделието и на мъдростта. Всъщност и в гръцкия мит оръжието на Кронос е сърпът, а децата, които поглъща в утробата си, символично напомнят хвърлянето на семето в земята. Тези елементи от мита показват, че Кронос е бил древно земеделско божество.
Възникването на земеделието в онези древни времена било от огромно значение за оцеляването на човешкия род. Реколтата можела да се съхранява, а животът станал по-предвидим; хората не зависели само от природата, но и от собствения си труд и познания. Именно земеделието, основано на повторяемостта на природните процеси, накарало хората да обърнат внимание на циклите на небесните светила и да създадат календара.
Като бог на мъдростта, на ценното знание, събирано с време и търпение, Сатурн открива другото си лице- това на Мъдрия Учител. Него са чествали римляните всяка година към края на декември с празниците, наречени Сатурналии. През тях робите били освобождавани от всекидневните си задължения, можели да седят на трапезата с господарите си, дори ги карали да им прислужват. По този начин ролите се разменяли и така се възцарявала справедливостта. Освен време за веселие и подаръци обаче Сатурналиите били и време за плащане на данъци, с които всички свободни граждани трябвало да изпълнят задълженията си към обществото.
В характера и живота на всички от нас Сатурн неизменно проявява двете страни на своята природа- на Злосторника, който заплашва да ни унищожи и на Мъдрия Наставник, възпитаващ у нас постоянство, търпение и издръжливост, необходими за развитието ни.
Наричам Сатурн също Великият Алхимик, защото развитието на човешката личност наподобява алхимичен процес, продължаващ през целия човешки живот. Приема се, че целта на алхимията намирането на философския камък, с чиято помощ оловото се превръща в злато. Много алхимици са прекарали дълги години, анализирайки химическите субстанции с тази цел. Но, както отбелязва и Юнг, съществували са малко на брой люде, за които главното в изследванията били символите и техните психически ефекти. Те били убедени в по-дълбокия смисъл на алхимията и смятали търсачите на богатство за навници. Фразата, която съм избрала за мото на доклада, отразява тази тяхна позиция: „Aurum nostrum поп est aurum vulgi” или „Нашето злато не е обикновено злато”. Тези алхимици си давали сметка, че промените на веществата напомнят на резултатите от процесите, протичащи в тяхната психика. В този смисъл крайната цел на алхимика е постигането на висша мъдрост или самопознание, сравнима с превръщането на оловото в скъпоценното злато, божествения метал. Златото символизира вътрешното просветление, превръщането на грубото природно същество в преобразен човек, освободен от примитивните си инстинкти. Но за да достигне до вътрешното си злато, той трябва да премине през много изпитания, много да изтърпи и да изстрада.
Мястото на Сатурн в картата, знакът и домът, в които той се намира, както и аспектите, които прави, ни показват най-проблемната област в живота ни, която обаче е зона на най-голям потенциален растеж; там можем да превърнем оловото в злато.
В астрологическата традиция Сатурн се свързва със злото, кармата и греха. Както подчертава Елин Съливан в книгата си «Транзитите наСатурн», гръцката дума «hamartia», превеждана като «грях» , всъщност означава «трагична грешка» и като термин идва от стрелбата с лък. Първоначалното й значение буквално е «да не улучиш целта». У всеки човек има качества, символизирани от Сатурн, които му създават трудности и проблеми, пречат му да «улучи целта». Работата с тези качества е болезнен процес, тъй като предизвиква силна емоционална реакция. Един астролог или психолог винаги трябва да помни, че трябва да подхожда много внимателно към Сатурновата тема в живота на човека. Всички страхове и задръжки, скрити в подсъзнанието, са грижливо маскирани и свързани с проекции върху други хора. При работата си със Сатурн, човек неизбежно се среща с тъмната половина на личността си, която не признава или ако употребим термина на Юнг, със Сянката.
