Блог класация

вторник, 29 декември 2009 г.

Природата на Плутоновите транзити


Плутоновите транзити напомнят природни бедствия като земетресения и вулканични изригвания. Напрежението, което дълго време се е натрупвало дълбоко в земята, изригва на повърхността, скритите сили, действали в земните недра, стават видими. Неслучайно в митовете на древните Плутон (Хадес) управлява подземното царство и мощта му е не по-малка от тази на Юпитер (Зевс).
По подобен начин Плутоновите транзити отбелязват в човешкия живот време на трансформация, разрушение и обновление.
(Тук му е времето да отворя скоба и да поясня, че планетите всъщност не правят нищо персонално на никого. Плутон не „минира” изградените схеми в ничий живот, Сатурн не е виновен за трудостите ни, нито пък Юпитер пряко ни носи късмет. Планетите са в ролята на огромен часовник, който отмерва различните времена, а събитията ги предизвикват хората.)
Транзитите на Плутон ни поставят пред необходимостта да приключим някои стари глави от живота си, които вече сме надраснали. Те ни показват, че трябва да се разделим с нещо и ако не го направим доброволно, ще бъдем заставени.
Честно казано, от всички неща, които съм прочела, изслушала и преживяла по темата, съм установила, че има два типа отношение към Плутоновите транзити. Едното е, че трябва да сме готови за най-лошото в живота си, да чакаме смърт и разрушения, в преносен, понякога и в буквален смисъл. Другото е: „страданията извисяват, извисете се чрез трудностите”, преоткрийте се. Само че на никого не му харесва да се преоткрива чрез страдание, понеже процесът е изключително болезнен. За болката, както казва Саюри в „Мемоарите на една гейша”, може да се говори откровено единствено когато престанеш да я изпитваш.
Много характерно за транзитите на Плутон е силната емоционална реакция на събитията, които се случват в живота ни, те се преживяват много дълбоко. В повечето случаи емоциите: гняв, скръб, страх, са дори неадекватни на реалността. Когато след години мислено се върнем към преживяното, се чудим защо сме се измъчвали толкова за неща, които явно са били неизбежни. Човешкият живот наистина напомня сън, грубото събуждане винаги е неприятно и съпроводено със стрес.
Обяснението е, че сме се сраснали дълбоко с тази част от нас, която трябва да отмре, с която трябва да се разделим. Ако губим човек, който смятаме за съществена част от живота си, това наистина е болезнено. Ако трябва да поемем по съвършено нов път на кариерно развитие, виждаме предимно пречките, а не възможностите. Ако освен това не го желаем, а смятаме, че сме принудени от обстоятелствата, всичко става още по-трудно поради ожесточената вътрешна съпротива.
Плутоновите транзити са бавни; те траят около две години. През това време трае подготовката за смяната, самата промяна и накрая осъзнаването и приемането на резултата.
В момента транзитният Плутон се намира в първите градуси на Козирог и под въздействието му се намират най-вече хората, родени в началото на Козирог, Рак, Овен, Везни.
Тъй като съм една от тях и естествено съм в процес на радикални промени, мога да им кажа фразата, която прочетох в сайта на един руски астролог и често си повтарям:
„ Когато Плутоновият транзит свърши, никога няма да искаш да се върнеш към това, което е било преди той да започне, колкото и труден да се окаже за теб”.

вторник, 15 декември 2009 г.

Уроки и урочасване


Този път реших да изляза от астрологическата тематика. Моят сайт www.liastro.com е само за астрология, но на блога си ще публикувам и други неща.
Случайно попаднах на един форум, където млади майки обсъждаха темата за уроките и урочасването. Темата е любопитна и мненията варираха от: „уроките са нещо много реално” до: „аз в бабини деветини не вярвам”.
Като човек, възпитаван през социализма в краен материализъм, в ранната си младост смятах, че не съществува нищо, което не мога да видя и докосна. После разбиранията ми се промениха значително. Има хора, които притежават чувствителност, надвишаваща в пъти тази на останалите. Те често усещат неща, които околните не могат. Искам да ви разкажа някои случаи от моя живот.
Бях на около 11 години. В града се провеждаше партийна конференция и беше избрана пионерска делегация, която да поздрави ръководството на конференцията.
Помня, че един по един заставахме пред невисок човек на средна възраст, декламирахме високо поздрава си и правехме място на следващия пионер. Когато дойде моя ред, вдигнах ръка за поздрав и тъкмо понечих да започна, погледнах мъжа в очите. Бяха бледосини и много студени, с невероятно твърд поглед. За миг просто се вкамених. Стоях, прикована в очите на непознатия и не можех нито да мисля, нито да помръдна. Когато осъзнах, че е невъзможно да проговоря, просто поздравих и се отстъпих настрани. Е, после смаяната дружинна ръководителка ме направи на нищо, а аз не можех да се оправдая, но запомних този случай завинаги. Не си спомням да съм усещала някакви други симптоми освен пълното и почти нереално вцепенение, в което се намирах за секунди.
Ако това е било по-скоро нещо като спонтанна хипноза, то за следващия случай съм убедена, че беше уроки. Преди доста години посетих за няколко месеца Куба. Там хората с бяла кожа се харесват доста, предполагам просто защото са малцинство. Един ден, скоро след пристигането си, неочаквано усетих силна болка в областта на тила. Трябваше да легна, защото не можех да се държа на краката си. Три дни прекарах в леглото с главоболие, виене на свят и позиви за повръщане. Покрай това си състояние се наслушах на истории от местните хора, които изобщо не се съмняваха в силата на погледа, на проклятието и т.н. Ако някой се интересува повече, нека потърси из нета материали за SANTERIA. Та в Куба излекувах завинаги скептицизма си и започнах да мисля, че в доста „бабини деветини” май има истина.
Между другото бабата на майка ми и моя прабаба, която се казваше Мария, е била лечителка и лекувала с баене. Майка ми разказва следната история.
Нейният брат и мой любим вуйчо, бил много хубаво, едро и пълничко бебе. Когато станал на 40 дена, баба го занесла в църквата, за да му чете попът молитва. След това по пътя към къщи я срещали много жени, гледали бебето и му се радвали. В началото той плачел, а после се отпуснал и когато стигнала у дома, вече дори не помръдвал. Тя, естествено, изпаднала в паника, но свекърва й само я попитала кои жени са гледали сина й. Когато баба споменала, че между тях е била някоя си Гора, известна в селото с „лошите си очи”, баба Мария веднага я пратила да отиде и да вземе от Гора парче от някоя нейна дреха. Предполагам, че жената е урочасвала несъзнателно, защото проявила желание да помогне и дала късче плат от полата си. Доколкото майка си спомня, баба изгорила плата, като опушила с него детето и през цялото време нещо нареждала. После му измила очите и той заплакал.

Не желая да убеждавам никого в неща, които не вярва и като цяло са недоказуеми. Споделям само това, което съм изпитала и съм чула в семейството си. Все пак мисля, че уроки наистина има, както и други въздействия, които не познаваме добре. Мисълта може както да ранява, така и да лекува.

неделя, 13 декември 2009 г.

ТРАНЗИТИТЕ НА УРАН- ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА


Влиянията на Сатурн и Уран са противоположни по смисъл. Ако по време на Сатурнови транзити развиваме качества като упоритост, житейска мъдрост и смирение, то Уран ни учи да надскочим границите си, да допуснем нови неща в живота си, да се променим.
В момента транзитният Уран се намира на 23-я градус на Риби. Неговото влияние най-ясно усещат хората със Слънце в Риби, Дева, Близнаци и Стрелец, които са родени в последната декада на своя знак. Най-общо казано, това са родените в средата на месеците март, септември, юни и декември.
Урановите транзити нямат по-добра репутация в астрологията от тези на Сатурн, защото са доста стресиращи. Действията, които човек предприема в такива времена не са особено обмислени, а по-скоро импулсивни. Той действа и после мисли, ръководен от емоции. Да съветваме обаче някого в Уранов период да почака и да разгледа трезво нещата, няма смисъл. В такива периоди човек е неуправляем, той чува само собствения си глас, движен е от дълбоките си желания, дотогава съзнателно потискани.
Доста хора се развеждат ако бракът им е почивал единствено на компромиси, грижи за децата или съобразяване с обществените норми.
Други сменят до болка омръзналата, но сигурна работа.
Порасналите деца напускат родния дом, за да създадат свой собствен живот.
Общото във всички тези ситуации е ОСВОБОЖДЕНИЕТО.
Но да се освободиш от някаква зависимост, била тя брачна или любовна връзка, работна ситуация или пък от надзора на родителите си, далеч не е приятно преживяване. Ние, хората, се движим от навици, които ни създават сигурност. Затова, когато изкореняваме привички, които дотогава са определяли живота ни, изглеждаме като обезумели. „Какво му стана на този човек?”, „Тя трябва се е побъркала...”, „Младите мислят, че всичко, което хвърчи се яде, но...” са обичайните коментари по адрес на хора, които предприемат кардинални промени в живота си. Да не говорим, че самите те се чудят на решимостта си, но просто не могат да продължат по същия начин. „Божественото недоволство” е силата, която ги управлява.
Макар решенията, които вземаме по време на Уранови транзити да изглеждат внезапни и прибързани, тяхното време е дошло. Старото трябва да отмре, за да даде път на новото; това е естественото развитие на нещата.
Много пъти се колебаем твърде дълго, ръководени от желанието си да бъдем разумни и порядъчни, но забравяме да бъдем естествени, да правим това, което отговаря на собствените ни нужди, да реализираме своя потенциал. Уран ни събужда, наистина малко внезапно и грубо, показва ни нещата в нова светлина, кара ни да отхвърлим ограниченията и да опознаем живота от друг ъгъл. Това създава проблеми, но е крайно вълнуващо.
За да бъде човешкият живот истински и разнообразен, в него трябва да действат много принципи, някои от които привидно взаимно се изключват. Такива са принципите на постоянството и на промяната, на Сатурн и на Уран.
Ако не се научим на търпение, не можем да оцелеем, не можем да създадем нищо значимо. Но когато животът стане прекалено подреден и навиците станат определящи, трябва да се направи промяна. Иначе формата ще замени съдържанието, монотонното ежедневие ще задуши насладата от съществуването.
Затова търсенето на баланс, винаги относителен, между необходимост и желание, запазване на статуквото и внасяне на новости, между стабилност и развитие, е в основата на пълноценния човешки живот.