Блог класация

вторник, 15 декември 2009 г.

Уроки и урочасване


Този път реших да изляза от астрологическата тематика. Моят сайт www.liastro.com е само за астрология, но на блога си ще публикувам и други неща.
Случайно попаднах на един форум, където млади майки обсъждаха темата за уроките и урочасването. Темата е любопитна и мненията варираха от: „уроките са нещо много реално” до: „аз в бабини деветини не вярвам”.
Като човек, възпитаван през социализма в краен материализъм, в ранната си младост смятах, че не съществува нищо, което не мога да видя и докосна. После разбиранията ми се промениха значително. Има хора, които притежават чувствителност, надвишаваща в пъти тази на останалите. Те често усещат неща, които околните не могат. Искам да ви разкажа някои случаи от моя живот.
Бях на около 11 години. В града се провеждаше партийна конференция и беше избрана пионерска делегация, която да поздрави ръководството на конференцията.
Помня, че един по един заставахме пред невисок човек на средна възраст, декламирахме високо поздрава си и правехме място на следващия пионер. Когато дойде моя ред, вдигнах ръка за поздрав и тъкмо понечих да започна, погледнах мъжа в очите. Бяха бледосини и много студени, с невероятно твърд поглед. За миг просто се вкамених. Стоях, прикована в очите на непознатия и не можех нито да мисля, нито да помръдна. Когато осъзнах, че е невъзможно да проговоря, просто поздравих и се отстъпих настрани. Е, после смаяната дружинна ръководителка ме направи на нищо, а аз не можех да се оправдая, но запомних този случай завинаги. Не си спомням да съм усещала някакви други симптоми освен пълното и почти нереално вцепенение, в което се намирах за секунди.
Ако това е било по-скоро нещо като спонтанна хипноза, то за следващия случай съм убедена, че беше уроки. Преди доста години посетих за няколко месеца Куба. Там хората с бяла кожа се харесват доста, предполагам просто защото са малцинство. Един ден, скоро след пристигането си, неочаквано усетих силна болка в областта на тила. Трябваше да легна, защото не можех да се държа на краката си. Три дни прекарах в леглото с главоболие, виене на свят и позиви за повръщане. Покрай това си състояние се наслушах на истории от местните хора, които изобщо не се съмняваха в силата на погледа, на проклятието и т.н. Ако някой се интересува повече, нека потърси из нета материали за SANTERIA. Та в Куба излекувах завинаги скептицизма си и започнах да мисля, че в доста „бабини деветини” май има истина.
Между другото бабата на майка ми и моя прабаба, която се казваше Мария, е била лечителка и лекувала с баене. Майка ми разказва следната история.
Нейният брат и мой любим вуйчо, бил много хубаво, едро и пълничко бебе. Когато станал на 40 дена, баба го занесла в църквата, за да му чете попът молитва. След това по пътя към къщи я срещали много жени, гледали бебето и му се радвали. В началото той плачел, а после се отпуснал и когато стигнала у дома, вече дори не помръдвал. Тя, естествено, изпаднала в паника, но свекърва й само я попитала кои жени са гледали сина й. Когато баба споменала, че между тях е била някоя си Гора, известна в селото с „лошите си очи”, баба Мария веднага я пратила да отиде и да вземе от Гора парче от някоя нейна дреха. Предполагам, че жената е урочасвала несъзнателно, защото проявила желание да помогне и дала късче плат от полата си. Доколкото майка си спомня, баба изгорила плата, като опушила с него детето и през цялото време нещо нареждала. После му измила очите и той заплакал.

Не желая да убеждавам никого в неща, които не вярва и като цяло са недоказуеми. Споделям само това, което съм изпитала и съм чула в семейството си. Все пак мисля, че уроки наистина има, както и други въздействия, които не познаваме добре. Мисълта може както да ранява, така и да лекува.